Чешкият писател Ян Балабан, признат за най-добрия разказвач в родината си, си отива от света твърде млад. Затова всяка среща с неговото творчество е повече от ценна. Сега на фокус са сравнително ранни негови творби – дебютният сборник разкази "Средновековие", както и предшестващият най-големите му успехи "Ваканция", издадени на български в един том.
По правило кратки и четивни, разказите предлагат най-доброто от арсенала на писателя. Балабан обича да изгражда лабиринти от словесност, от вяра, с щипка любов, която има вкус на горчив шоколад. Героите му са неразбрани и лутащи се в житейския лабиринт, а най-ценното в подхода на писателя е, че вместо да променя съдбите им, той осветява онази вътрешна същност, заради която всъщност възлюбваме ближния.
Настоящето томче обединява двата сборника – "Средновековие" и "Ваканция", като може да се характеризира и по още един начин… Това е "умно" четиво, предназначено за хора, които търсят смисъл в днешните времена – смисъл, върху който да построят своя живот и съществуване. Ян Балабан го дава по един категоричен начин, но заедно с това напомня, че всички ние имаме право да сме слаби, да сме болни, да сме неверници… Имаме право да сме себе си. Защото точно това е точката, от която започва и личния ни път на Земята.
А личния път на самия писател прекъсва сърдечна недостатъчност – отива си от света ни в съня си през 2010-а, когато е на 49. И също като неговите герои въпросите му остават недоизречени, а отговорите – неполучени.
"Книгите ми наистина се развиват по-скоро по вертикала, отколкото по хоризонтала. В тях не се скицира тема, единственото развитие, към което се стремя, е да се отдалеча максимално от себе си, от собствения си живот. Възприемам писането като процес, а не като написване на нещо конкретно. Това е моят начин да организирам света", казва Ян Балабан.
