Шедьовърът на Михаил А. Булгаков "Майстора и Маргарита", един от най-великите романи в световната литература, е изградил култ около себе си за половината век, в който съществува. Българските читатели също са част от него. У нас първото публикуване на заглавието изпреварва с пет години самостоятелното руско издание и излиза през 1968 г. в превод на доказалата се преводачка Лиляна Минкова (1932–2016).
Едва сега обаче този текст, редактиран и допълнен с обяснителни бележки, излиза в достойно за неговото литературно значение художествено оформление. Две нови колекционерски издания на "Майстора и Маргарита" от издателство "Кръг" ще удовлетворят глада на запалените познавачи на черната сатира, но и на онези читатели, които тепърва ще имат удоволствието да разгърнат страниците на романа.
Графичното оформление е дело на художничките Весела Карапетрова и Наталия Чайкина. Те са студентки в Националната художествена академия, в катедра "Книга, илюстрация и печатна графика". Техните дизайнерски концепции са истински произведения на изкуството, които удовлетворяват различни читателски вкусове.
Наталия Чайкина прави стилно класическо издание с твърда корица и тъмносиня обложка. Докато Весела Карапетрова илюстрира своята работа с експресионистични рисунки, които на места проникват и майсторски си кореспондират с текста. Нейният проект е и първото илюстровано българско издание на прочутия роман. В работата на двете художнички помагат преподавателите доц. Николай Алексиев и Бояна Павлова.
Със своята безпощадна сатира, грандиозна комедия, настръхваща косите драма и величествена любовна история "Майстора и Маргарита" има безброй издания, превърнати и в пиеси, филми и сериал. Актуалността на романа днес не само, че не е поставена под въпрос, а напротив – в смутни времена са нужни именно произведения, които припомнят и защитават човешкото във висшата му форма.
Булгаков пише романа повече от десет години и го редактира до смъртта си. Текстът в пълния си вид излиза в самостоятелно издание на руски едва през 1973 г., след като е публикуван като подлистник в списание "Москва" през 1966-1967 г. Появата му разпалва интереса на читатели и литератори – всички го обсъждат, а отделни пасажи се цитират до ден днешен. С жестоката си сатира към съветския режим творбата е глътка свобода за съвременниците си. Битието на книгата доказва написаното в нея: „Ръкописите не горят“ и „Страхът е най-големият порок“. Думи, които ще бележат поколения в Русия.
