Полина Герасимова дълги години работи като графичен дизайнер, но любовта ѝ към VJ я насочва към създаването на Полиформа – студио за визуални и интерактивни експерименти в областта на дигиталните изкуства. Създава визуални декори за опери и театрални постановки, визуализизации за концерти с класическа и джаз музика, интерактивни инсталации, като съчетава класическото изкуство със съвременна дигитална визия. Освен работата Полина пътува много по цял свят. Лятото живее 4 месеца на каравана, защото има бар на плажа. Обожава да е във водата, кара уиндсърф, каяк... Повече за нея може да прочетете в интервюто на нашите приятели Успелите.
Кое те запали да се занимаваш с изкуство и кога се случи това?
Нямам някаква грандиозна история, която ми е преобърнала живота. Отраснахме с брат ми в театъра, баща ми работеше там "Завеждащ постановъчната част" и фотограф, майка ми шиеше костюми, баба ми правеше керамика, дядо ми рисуваше, някак си не ми се струваше, че мога да стана счетоводител. Като малка много държах да съм център на внимание, играех в театъра в детски или обичайните постановки, но с времето тотално си промених гледната точка и сега по-скоро не обичам всякаква показност. (усмихва се)
Откъде дойде идеята за проекта Полиформа и какво представлява той?
Полиформа съществуваше, безименна, първо сама, после споделена, но в един момент беше наложително да се появи на светло, за да продължа. В началото беше просто формалност, име, което колкото и да е парадоксално, няма общо с моето. Ако имаш една черта и я умножиш примерно по 4 и подредиш линиите по определен начин ще получиш квадрат. Ако умножиш този квадрат по 6 и го подредиш, така че да стане куб, вече имаш триизмерна форма. От такива кубчета правиш "Тетрис". (усмихва се) Това е Полиформата, повтаряща се безкрайност. Защото нищо не започва с нас и нищо няма да свърши с нас. Ta Полиформа, това съм аз и много други хора, които ми помагат, когато има нужда. Никой не е вкаран в схема и може да се включи в определен проект, ако има желание и възможност. Мисля, че този тип свобода създава.
Какво са интерактивните дигитални експерименти?
Нездравото ми любопитство към реакциите на хората, пагубното желание да провокирам ума им и да си задоволявам егото, че съм измислила нещо ново. Така изглежда, знам, но истината е, че обожавам да излизам по всякакъв начин от реалността и всяка инсталация, която те вкарва в някаква игра, за мен има смисъл. Има смисъл да търсим връзката между началото в технологиите и миниатюрата, в която са се превърнали в момента. Интеракцията е свързващото звено между мен и околните и е адски приятно, когато един и същи човек се върне няколко пъти и пробва различни начини да разгадае това, което си направил и се зарови в твоята логика. Разбира се, предпочитам това да е красив млад мъж, но обикновено е момиче на моята възраст. (усмихва се)
Какво те подтикна да създадеш Веселия бар на плажа?
Наистина не помня. Не ми е било мечта да имам бар на плажа. Отидох да си сложа караваната, видях пустееща постройка, попитах охраната на кой е, той ми даде телефона на концисионера на плажа и така. За около половин час бях абсолютно сигурна, че искам да направя бар. Нищо, че почти не пия алкохол. Разбира се, нямах пари сама да се справя, звъннах на една приятелка, тя се нави и първата година изкарахме заедно. Сега не мога да си представя лятото без това място, без всички приятели, които идват, без семейството ми, което е там през цялото време. Все по-трудно се прибирам в София.
Какви хора посещават бара?
Повечето къмпингари са млади семейства с деца или свободни електрони около моята възраст. Това, което мога да кажа, е, че тези деца, които растат цяло лято на къмпинг са чудесни. Никога не съм ги виждала с таблет или телефон на плажа, движат се на групички, карат сърф, правят бижута от мидички и ги продават. Наистина са деца мечта. Какво те вълнува в човека? Мен лично ме вълнува единствено човешката интеракция, без значение с какво ще я събудиш, с чаша кафе или с добре създадена дигитална инсталация. Пътуваш много по цял свят. Кое е най-хубавото място, на което си била? Защо? Веднага отговарям, без да се замисля. Галапагос, защото животните са навсякъде.
