"Знам, че се чудиш как се забърка в това, обвиняваш се и не виждаш изход. Знам, че искаш да изчезнеш или да се събудиш от този абсурден кошмар и не можеш да спреш да си повтаряш, че сама си си виновна. Поеми въздух, не бързай. Скоро ще разбереш, че всяко парченце има място в големия пъзел на Вселената и че всичко се случва за твое добро. Бъди търпелива и следвай знаците, каквото и да ти струва..." Това е част от писмо, което преди време Никка пише до себе си. Тя е една от многото жени, които са преживели психическо или физическо насилие, които са били на дъното, но са успели да намерят сили и да си тръгнат. Да спасят себе си, децата си, мечтите, бъдещето си... Понякога ти трябва време, за да осъзнаеш, че отношенията, в които си, ти пречат да бъдеш истински щастлива, че заслужаваш нещо по-добро и можеш да го постигнеш. Да, не е лесно, но както казва Никка от личен опит: "Щом сте влезли в токсична връзка, значи имате потенциала и да излезете от нея". Тя е истински сървайвър и вдъхновение за много жени, които, подобно на нея, са преживели/преживяват домашно насилие. В думите ѝ може би ще откриете себе си, може би ще разпознаете съдбата на ваша близка... Крайно време е да започнем да говорим открито за домашното насилие, да спрем да се срамуваме, да затваряме очите си.
За съжаление през последните години расте броят на жените, които са преживели домашно насилие (eдна на всеки четири жени). Какви според теб са причините?
Личната ми статистика казва "всяка втора", да не кажа и всяка жена. Ако случайно не ни се е случвало, за което силно се съмнявам, то ние си го носим запечатано в ДНК-то, така че пак усещаме тежестта му. Вярвам че насилието винаги е присъствало, просто напоследък се знае повече за него. Все повече хората го осъзнават и се осмеляват да говорят за него.
Друга причина е широкото и антично схващане за насилие - тежък физически побой. Насилието обаче има разнородни лица и измерения - може да е емоционално, психологическо, финансово и много други. Радваме, че напоследък започва да се обръща повече внимание и на другите лица и се променя обществената нагласа за това какво е насилие и как да не обръщаме поглед, когато го срещнем.
Като жена, която е преминала през това, какви са първите знаци, как да разпознаем токсичността в една връзка в най-ранната ѝ фаза?
Често преди с ума си да разберем, че нещо не е наред, тялото ни знае. Ако усещате безпричинна тревожност, необяснимо напрежение, чувство за несигурност, свързани с партньора или дори странен обрив или мистериозна мигрена, то не потискайте тези сигнали. От Empove сме изготвили подробен списък с "Първи знаци", но това, за което аз следя в партньор, първо е уважението, зачита ли личните ми граници, мнението ми, личното ми пространство, дали лъже или извърта, дали се опитва тънко да манипулира, дали поема отговорност, дали чува. Ако иска да ви променя по негов въображаем идеал или представа, преценете вие ли сте този образ и това ли искате за себе си.
Всеки опит за ограничаване свободата (дори от сорта на "не те пускам да се видиш с Х приятелка, защото ти влияе зле), всеки опит за контрол (звъни ти по 100 пъти къде и с кого си), всеки опит за отдалечаване от семейство, приятели и хобита е токсичен и връзката ще съществува само докато вие търпите и правите грандиозни компромиси със себе си.
Много живеят в страх да напуснат човека, който ги тормози психически или физически, от личен опит – как да съберат сила, да потърсят помощ и да си тръгнат?
Силата е относително понятие. Понякога точно когато си останал без сили успяваш да си тръгнеш, понеже най-после си ударил дъното.
Пътят на всеки е строго индивидуален, това как аз съм събрала сили може да е обратното на това, от което ти имаш нужда. Лично моят момент беше след като родих сина ми и не исках да живея повече. В такива моменти се налага да сме до болка честни и откровени със себе си, да знаем къде се намираме, за да знаем накъде да тръгнем. Аз бях сама с бебе, в друга държава, без близки хора и подкрепа. Реших, че ако не аз, то синът ми със сигурност заслужава по-добър живот и така направих и невъзможното.
Какво е важно да се направи след това, за да продължат напред и да намерят щастието, което заслужават?
Каквото е важно и без да си минал през такъв опит - да слушаш и да следваш сърцето си, да вярваш в себе си и в живота, да следваш собствения си път, да се развиваш, да се променяш, да се радваш.
Обществото играе ключова роля за преодоляването на този сериозен проблем. Защо темата за домашното насилие продължава да е табу, а не трябва?
Темата е табу, защото насилието е интегрална част от абсолютно всеки един от нас и ни е срам, че не можем да се справим с насилието в себе си. Аз, като майка, която понякога крещи на детето си, имам отговорността да се справя с насилието в мен и да не го предавам нататък. Проблемът е наистина сериозен, защото налага да бръкнем дълбоко в себе си и да свършим доста трудна, обикновено неприятна и задълбочена психоемоционална работа, натрупвана от поколения. Хората не искаме да поемем отговорност. Казваме си "ех, много гадно" и бързаме да се разсеем с нещо, защото ни боли. Но промяната и лечението обикновено се случват през страданието. За да порасне мускулът, му трябва тренировка, за да порасне душата е нужна болка.
Какво би казала на всички жени, които мислят, че няма спасение?
Спасение има. Щом една ситуация ви е дадена, то ви е дадена и силата да се справите с нея. Щом сте влезли (забележете казвам влезли, а не попаднали) в токсична връзка, значи имате потенциала и да излезете от нея. Ще кажете лесно е отстрани. Не, не ми е лесно и на никого не му е лесно, но знам, че всички можем да се справим.
Опитайте се да зуум аут-вате, да се отдалечите емоционално и да погледнете ситуацията отвисоко. По-малко филмиране и повече любов и грижа към вас. Търсете ключа в себе си, но използвайте и всички инструменти, за които можете да се сетите. Свържете се и с нас. Не си сама.
Ти подкрепяш дейността на организацията Emprove, защо им се довери?
Когато за първи път отидох на събитие на Emprove, където ме заведе близка приятелка, се почувствах вкъщи. И не защото бях заобиколена от "тормозени" жени. А защото видях ярко светещи, кипящи от идеи, от жизненост и от желание да помагат хора, които случват промяна. В Emprove не гледаме на жените като на жертви, няма това типично отношение като към прокажен. Да, тежко е, да страшно е, да остава ти белег, но това не те определя като човек и целта на организацията е да докаже това за теб самата. Emprove е пространство, където всеки е оценен заради същността му и подкрепен да развива своят индивидуален потенциал. А ние всички просто имаме нужда от подкрепа за да разцъфнем.
Като майка – какви са най-важните уроци, на които искаш да научиш детето си?
Искам да науча сина ми, че всяко действие има последствия и че това, което даваме, съзнателно или несъзнателно, се връща при нас. Ще се радвам той да се научи да пази вътрешния си баланс във всякакви бури, да избира пътят на Светлината, да има вяра в живота. Бих искала той да може да заявява своите граници и да уважава границите на другите, да бъде верен на себе си. Също да не се предава и да не позволява някой друг да го определя, да бъде силен и търпелив, да разбира чувствата си, да може да опитва отново. И всякакви други маловажни работи, но най-важното да бъде благодарен за всяка глътка въздух, за всеки лъч, да се радва на малките неща, които са огромни всъщност.
Какъв е твоят свят?
Моят свят е интересен, красив, интензивен и многопластов, разбира се work in progress. Балансирам отлично на ръба на пропастта. Променям се постоянно. Не съжалявам. Танцувам и пея много. Все още се дразня на неискреността, несправедливостта, арогантността, но се уча. Все още имам много съмнения и въпроси, но не спирам да търся отговорите. Все още някои неща са ми трудни, но пък съм смела. Уча се да приемам каквото е. Благодаря за всичко, което е било или е в живота ми. Старая се и се моля светът ми да е изпълнен с истина, яснота, достойнство и смисъл. Изобщо светът ми е магичен и специален, защото си е мой. И макар понякога да съм объркана, за едно съм абсолютно сигурна: Ние сме малки, но уникални частички свързани в един велик пъзел, всеки от нас е специален, незаменим и прави картината завършена и пулсираща с живот.
*Ако имате нужда от помощ, обърнете се към специалистите на Emprove. Мисията на Emprove е да повиши осъзнатостта към най-ранните прояви на насилие във взаимоотношенията, да променя обществените нагласи, както и да подкрепя жени и момичета, преживели насилие. Дейността на фондацията включва публични кампании за ранна превенция и осведоменост, безплатна психологическа и юридическа подкрепа към жени, преживели насилие, коучинг, събития, обучения, групови терапевтични сесии, арт инициативи, както и изграждането на общност на #ЖенитeSurvivors, които оттук насетне подкрепят други жени по пътя им към промяна и нов живот.
