Мария Сапунджиева е една от най-обичаните и чаровни български актриси. С неподражаема усмивка, голям талант и непринудено поведение. Човек, който определено е избрал точното призвание, а доказателство за това са всичките ѝ обичани роли, награди и почитатели. Наскоро ще имаме възможност да я гледаме в нова постановка - "Ревност". В нея тя отново си партнира с Асен Блатечки, като този път на сцената с тях ще видим също Стефан Иванов и младата звезда на ДТ "Адриана Будевска" - Пепа Николова. Ето какво ни сподели Мария Сапунджиева малко преди премиерата, която е на 31 октомври от 19 ч. в Открита сцена "Сълза и смях", София.
Като актриса влизаш в различни роли, но коя е Мария Сапунджиева, когато не е на сцената?
Когато не съм на сцената, пак съм на сцена, но тази на живота. Играя роля на майка, дъщеря, приятел, сестра, колежка и т.н.. Важно е да играем добре ролите си навсякъде – тогава ще бъдем щастливи хора.
Ти доби популярност с комедийните си роли. Наистина ли е най-трудният жанр, какво коства да изиграеш комедия?
Да!!! Комедията е труден жанр, нещо, което винаги съм казвала. Хубави комедии се правят трудно и рядко, дано ние да сме успели.
Наскоро предстои премиерата на постановката "Ревност", в която отново си партнираш с Асен Блатечки. Разкажи ни малко повече за нея.
Благодаря на Борислав Чакринов, Асен Блатечки и Viva Arte за преживяването, което ми подариха. Какво да ви разкажа!? Всяка нова роля и всяка нова пиеса е ново пътуване към някой, на някъде… И да ви разкажа, няма да го разберете, защото не сте участвали в това "пътуване", но имате шанса да влезете в салона и да преживеете това пътуване заедно с нас.
С Асен сте не само колеги, но и дългогодишни приятели – кои са най-добрите му качества като актьор, но и като човек?
Всички жени харесват Асен Блатечки, аз трябва да съм много глупава, за да не го харесвам… Мъже от неговата порода все по-рядко се срещат. Не са напълно изчезнали, но са рядкост! Запознах се с него преди 20 години. Велко Кънев ми предложи да направим пиеса и ме помоли да си избера мъжа, с когото да играя. Дълго време не му отговарях и накрая на шега му казах – "Искам да играя с Хю Грант", а той ми каза "Сори! Избрал съм ти Асен Блатечки". Така че не срещах Хю Грант, но срещнах Асен Блатечки, но не съжалявам. Играх с него пиесата "Омайна нощ" 15 години. Той е приятел, сигурна съм в него, вдъхва ми доверие и дори като шофира... Вярвам му, обичам го, той е работохолик, професионалист, обича животните и може да прощава. Мисля да спра, защото интервюто ще стане за него… Смятам, че стана ясно от отговора ми колко много е важен за мен Асен и като партньор, и като приятел.
Ревността е главна тема в постановката, на какво е способен човек, когато изпитва това чувство?
На всичко! Поне в България, виждаме какво се случва по новините… Човекът е сложно същество и винаги крие риск, така че по тази тема може много да се разсъждава, но се надявам театърът да дава отговор и надежда по този въпрос.
Ти ревнива ли си?
Не! Е, може би само веднъж, но всичко е било само в моята глава.
Имаш много почитатели, но ти самата какво най-много харесваш в себе си?
Аз? В себе си? Може би това, че съм висока 1,55 см и съм си АЗ.
А какво би променила?
Мъча се всеки ден нещо да променя, но ми е все по-трудно! Затова по-скоро искам да се върна към времето, когато съм била дете и да си спомня каква съм била тогава.
През последните години България загуби много от големите си артисти. Кои са тези, които са оставили в теб следа?
Тежък въпрос! Буди спомени и тъга… Аз съм късметлийка, че в този живот и в този мой път съм срещнала точния човек, на точното място, в точния момент. Все си мисля, че някой ми го е пращал, ангел ли, Бог ли, не знам. Просто благодаря на: Стоян Камбарев, Велко Кънев, Илиян Симеонов, Тодор Близнаков, Юлия Огнянова, Атанас Илков, Вера Стефанова, Кирил Попов, братя Райкови, Илия Раев, Чочо Попйорданов, Николай Недялков, Иван Ласкин, Валентин Стойчев, Николай Костадинов, Георги Русев, Продан Нончев, Тодор Щонов, Красимир Кацаров и други от службите на театрите, помощник режисьори, реквизитори, сценични работници, всички те са моят живот и ще ги помня докрай.
Какъв е твоят свят?
Шарен! Не, че няма черно, но се опитвам всеки ден да го преборя с цвят. Затова в понеделник нося зелено, вторник – червено, сряда – жълто, четвъртък – синьо, петък – розово, събота – лилаво и неделя – оранжево. Опитайте и бъдете здрави!
