Всички са чували за великия Пабло Пикасо, но малцина знаят за невъзможните жени в живота на известния художник, които са били поне 7, при това все изпепеляващи любови. Една от тях несъмнено е Франсоаз Жило. Всъщност, тя е единствената, която се осмелила да го напусне и вероятно остана в историята на изкуството с този факт, макар творбите ѝ да са изложени в повече от десет музея по света.
Франсоаз Жило е родена на 26 ноември 1921 г в Ньой сюр Сен, Франция. Израснала е в семейство на високоинтелектуални родители - баща ѝ бил агроном, а майка ѝ - керамичен художник. Буржоазията възпитала добре Жило,която още в училище се е отличавала със завидни знания и умения.
Първата среща с Пикасо била незабравима, макар тя да била на 21, а той на 61 – докато била на вечеря със свой колега-художник, до масата им се доближил мъж, който се усмихнал и оставил купа с череши. Когато тя му казала, че е художник, той не ѝ повярвал: “Това е най-смешното нещо, което съм чувал! Момиче, което изглежда като теб, няма как да е художник”. Всъщност, тяхната връзка започнала като едно интелектуално приятелство.
Франсоаз се възхищавала на смелостта, която Пикасо показвал, отказвайки да напусне окупирана Франция. Била добре запозната и с голямата му страст – жените. Дори когато се запознали, той бил в ресторанта с тогавашната си любима, Дора Маар.
През 1947 година се родил Клод, първият им син, а през 1949 - Палома, по-малката им дъщеря. Двамата така и не се оженили, защото първата му съпруга отказвала да му даде развод. След 10-годишна връзка двамата се разделили, при това по нейно желание. Като основна причина, Франсоаз винаги е изтъквала, че ѝ е липсвало „не любов, а обич”.
11 години след скандалната и бурна раздяла, Франсоаз издала книгата „Живот с Пикасо”, където описала цялата трагедия на семейния им живот, както и жестокостта, на която бил способен художникът. Талантливата художничка винаги е изкарвала прехраната си от своето собствено изкуство. Произведения на Франсоаз Жило има в постоянните колекции на МоМА, Ню Йорк и Musée d’Art Moderne, Париж. През 2010 г. тя получава орден Officier de la Légion d’honneur на Франция, което е най-голямата чест за човек на изкуството.
