Анна Александрова дьо Сен Кристоф е родена през 1861 година и е потомка на една от най-аристократичните фамилии в Италия и Франция. Баща ѝ, граф Александър де Грено, е наследствен благородник, а майка ѝ е от рода на кралското семейство Дела Киеза ди Чинцано, управлявало Савоя и Италия.
Майката на княз Фердинанд, княгиня Клементина, била до такава степен очарована от младата Анна, че я взима за своя придворна дама. Така Анна попада в България, придружавайки княгинята навсякъде.
Най-вероятно преходът от един френски замък в провинция Савоя, където тя живее с родителите си, в един довчерашен турски конак, е предизвикал истински шок у нея. Тя, обаче, не се оплаква и записва в мемоарите си, че по това време Белград е едно “полукултурно село”, а България “съвсем погрешно” е считана за “полуварварска страна”. Именно в България Анна намира най-важното нещо – любовта на живота си.
ЕВДОКИЯ ПЕТЕВА: ПЪРВИЯТ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА ШЕВИЦА
Димитър Станчов се оказва мъжът, за когото тя решава без колебание да се омъжи. Но любовта им не минава без сътресения. Френските аристократи оплакват Анна почти като мъртва, защото смятат, че брак "с някакъв си българин" е все едно да надене въжето на шията си. Родът на Станчови пък се отнася подозрително към семейството на Анна, защото го смята за твърде префинено и вероятно разглезено. Но като в истинска драма в духа на романтизма, чувствата между двамата се оказват по-силни от всичко.
Анна придружава съпруга си по време на всичките му дипломатически мисии в Европа. През 1895 г. той е назначен като български представител в Букурещ, после във Виена и Петербург. През 1906 г. се връща у нас като министър на външните работи, а през януари 1908 г. е командирован като пълномощен министър в Париж. Там остава до 1915 г., когато цар Фердинанд ориентира страната към Централните сили и го изпраща в Рим.
Мнозина си мислят, че Анна е просто „тъмнокосата красавица” до Станчов, но тя също има дипломатически опит като баща си. На мирните преговори в Ньой е включена в състава на българската делегация, водена от Теодор Теодоров. Работи и като преводач и секретар на Стамболийски по време на междуправителствената конференция в Лозана.
Избухването на Втората световна война слага край на идеята на семейство Станчови да се върнат в България. В чужбина израстват и петте им деца. Дъщеря им Надежда Станчова говори осем езика и е първата българска жена-дипломат.
