Клео дьо Мерод определено е била най-известната жена в света за своята епоха. Всички познавали лицето ѝ. Милиони си купували вестници, само за да прочетат нещичко за нея. Други купували пощенски картички, карти за игра и марки, носещи нейния образ. Тя била навсякъде - великата муза на Belle Époque.
Клеопатр-Диан дьо Мерод е родена в Париж през 1875 в аристократично и артистично семейство. Родителите ѝ, виенската баронеса Винсентия Мария Сесилия Катарина дьо Мерод и австрийския съдия Теодор Христоманос не са били женени, нито пък живеели заедно. Следователно, първият път, когато Клео срещнала баща си, тя била на няколко години.
Когато била на 8, майката на Клео я записала на уроци по балет. Детето направило своя професионален дебют като танцьорка в Парижката опера само на 11 години. На 16 тя вече привличала вниманието с типичната си прическа – шиньон (бел.ред. нисък кок) и всички жени ѝ подражавали.
Когато не танцувала, Клео дьо Мерод била модел на някои от най-великите артисти на деня - Анри дьо Тулуз-Лотрек, известен със своите картини и скулптури на балерини, Едгар Дега, Франсоа Фламенг и други. Красавицата била изобразявана в безброй илюстрации на вестници и списания, карикатури и пощенски картички. Жорж Гурса нарисувал няколко нейни карикатури през 1900 г.
Разбира се, със славата дошли и слуховете. Един от най-упоритите бил, че Клео нямала ушна мида, затова винаги носела косата си или пусната, или на нисък кок. Следващият слух бил много по-сериозен. Разпространил се през есента на 1895 – твърдяло се, че 20-годишната Клео е имала връзка с 60-годишния крал Леополд II от Белгия. Като оставим настрана разликата във възрастта, Леополд бил женкар от световна класа, женен и баща на четири деца. Пресата започнала да почита двойката като „Клеополд“.
Клюките наранили донякъде репутацията на дьо Мерод, още повече, че сценарият на „Клеополд” продължил почти 10 години. Клео отричала да е свързана по какъвто и да е с Леополд и доказателствата сочат, че тя е казвала истината.
Благодарение на широкото разпространение на нейния образ, светът като цяло бил нетърпелив да види Клео дьо Мерод от плът и кръв. Тя обикаляла Европа, където като цяло е добре приета, с изключение на Лондон.
В по-късните си години дьо Мерод се оттеглила на морския бряг, където преподавала танци и изработвала фигурки като хоби. Клео дьо Мерод никога не се оженила, нямала и деца. В автобиографията си тя пише, че е била свързана само с двама мъже в живота си - френски аристократ, починал от коремен тиф през 1904, и с испанския скулптор Луис де Перинат от 1906 до 1919. На 17 октомври 1966 Клео дьо Мерод умира в същия парижки апартамент, където дава последното си интервю за Vogue.
