Елеонора е родена на 22 август 1860 г. в Требшен. Дъщеря е на принц Хайнрих IV и на принцеса Луиза цу Грайс, но у нас е по-позната като Елеонора Българска или иначе казано – втората съпруга на княз Фердинанд.
Във времената, в които тя израства, по-емоционалните и състрадателни жени често се увличали по медицината и отивали на фронта, за да помагат на ранените. Такава е била и нейната съдба. Малко след избухването на драматичната за Руската империя война с Япония от 1904-1906 година, Елеонора заминава към далечния Изток, където една година управлява като старша сестра санитарен отряд. Когато войната свършва и Елеонора се завръща, всяка година тя поема по собствено желание от болницата при храма „Св. Анна” във Виена тежко болни деца за долекуване, които се настаняват и живеят във фамилния им замък под нейните лични грижи и опека.
ЕЛИСАВЕТА КАРАМИХАЙЛОВА: ПЪРВАТА "ЯДРЕНА ДАМА" НА БЪЛГАРИЯ
По това време българският Фердинанд вече е загубил първата си съпруга, Мария-Луиза, и решава да потърси подходяща спътница и грижовна майка за четирите си деца. По време на едно от посещенията на Княз Владимир Владимирович неговата съпруга, Княгиня Мария Павловна, предлага на вниманието на княз Фердинанд личността на Елеонора. Разбира се, тя изтъква голямото ѝ благородство и милосърдие, наред с изключителната й скромност и отдаденост, което по-късно виждат и българите.
В началото на 1908-ма година Елеонора и Фердинанд вече са сгодени. Венчават се два пъти поради религиозните си различия, след което се отправят към България. Елеонора е посрещната от един силно екзалтиран народ, радващ се да види своята нова царица. Съпругата на Фердинанд от своя страна решава да се посвети изцяло на българите. Скоро след пристигането си Елеонора започва да помага много както на Българския червен кръст, така и на много други благотворителни организации. По нейно настояване в родината са създадени институти за глухи и слепи деца.
Основава еврейското сиропиталище, което носи нейното име. Дори в годините на Втората световна война не затваря врати, а продължава дейността си. Благодарение на намесата ѝ от събаряне е спасена Боянската църква, която през 1912 г. трябвало да бъде разрушена, за да се построи на нейно място по-голям храм. Основата първо сестринско училище и въобще не е изненада, че печели прозвището си "коронован ангел на България".
За разлика от Мария-Луиза, която за 6 години ражда 4 деца и според различни източници е използвана за „разплод” от Фердинанд, Елеонора е доста по-хитра. Тя пие билки против забременяване като според лекарите това се дължи на сексуална неудовлетвореност. С голяма доза доброта, бърз ум и активна гражданска позиция, Елеонора успява да се наложи като водеща фигура и в семейството, и в царския двор.
Царица Елеонора издъхва на 12 септември 1917 г. в двореца Евксиноград след продължително боледуване, като има предположения, че смъртта ѝ съвсем не е случайна. Тленните ѝ останки са положени в скромен гроб с един дялан каменен кръст до южната фасада на Боянската църква.
