Баронеса Берта фон Зутнер, първата жена, удостоена с наградата за мир, е авторка на една от най-влиятелните книги на 19-ти век - антивоенния роман „Долу оръжията!“. Заглавието е провокативно за мнозина, но антимилитаристкото послание уловено.
Берта е родена в Прага (тогава Австро-Унгарска империя) през 1843 година. Учи музика и езици. През 1873 се премества във Виена, за да възпитава дъщерите на семейство Зутнер и да се грижи за дома. В този период тя се влюбва в сина на фамилията – Артур. Разликата във възрастта е цели 7 години в нейна полза и макар сестрите на младия мъж да са доволни от романтиката, майка му съвсем не е щастлива от факта. След като открива за тайната връзка на двамата влюбени, тя намира нова позиция за гувернантката в далечен Париж като секретарка на Алфред Нобел.
ЕЛИСА ЗАМФИРЕСКУ: ПЪРВАТА ЖЕНА ИНЖЕНЕР В СВЕТА
Докато е там, Алфред ѝ предлага брак с любовно писмо и тя приема. Поради неодобрението на брака им от семейство Сътър, Берта и съпругът й се преместват в Кавказ. Тя преподава музика и езици там почти девет години. Успява да напише и няколко романа заедно със съпруга си. През 1885 година двамата се завръщат във Виена. Само година по-късно тя публикува известния си роман „Долу оръжията!“. Книгата ѝ привлича вниманието на милиони по цял свят. Книгата е преведена на всички европейски езици. Чрез своите лекции и лобиране, тя става лидер на международното движение за мир десетилетия преди Първата световна война.
През 1891 Берта създава „Австрийско дружество на приятелите на мира“ и е президент до смъртта си. След смъртта на съпруга си през 1902 г. Сътнър се опитва да преодолее загубата си, работейки още по-усилено, за да разпространи посланието за мир. Тя продължава да пише и да присъства на множество конференции по темата. Стартира турне в Съединените щати през 1904 година, по време на което се среща с президента Теодор Рузвелт.
Берта вижда надежда за световен мир в международните събития от онова време, като британското движение за даване на статут на бивши колонии. За усилията си да популяризира идеалите на миролюбивото световно общество, Сътнър е отличена с първата Нобелова награда за мир през 1905 година.
