В авиаторската професия българската жена навлиза много по-убедително и по-властно, отколкото в морето или мините. А и далеч по-рано, в сравнение с другите държави. Райна Касабова, първата жена в света, участвала в боен полет, е чудесен пример за това.
Райна е родена 1 май 1897 година в Карлово и от малка копнее да даде своя принос към родината. Този порив, разбира се, съвсем не е случаен. Нейният баща, Васил Касабов, е участник в Шипченската епопея, загубвайки едната си ръка в славната битка. Кръстник на майка ѝ Мария пък е самият Васил Левски. Цялото семейство е изпълнено с порив за свобода, затова съвсем естествен щрих е и историята на брата на Райна – Роман, който като ученик в четвърти клас заминава да се бие за свободата на Македония в четата на Яне Сандански.
8-ТЕ КРИЛАТИ ЖЕНИ, ПРОМЕНИЛИ БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИЯ
Въпреки че всички жени у дома упорито се опитват да научат Райна на ръкоделие и домакинска работа, едва на 15 години тя се записва тайно от родителите си на самарянски курс по време на мобилизацията преди Балканската война. Заедно с още стотици герои Райна потегля на югоизток, за да се озове в днешен Свиленград, тогава наричан Мустафа паша. Край града има голямо летище и полева болница, в която Касабова помага на ранените. Там карловката е запомнена като най-младата, най-сърцатата и смела милосърдна сестра в лазарета.
Докато оказва първа помощ в Одрин малко по-късно, Райна става свидетел на първия боен разузнавателен полет, извършен от Радул Милков. Самолетът я вдъхновява и тя започва да мечтае за небесата. Скоро заедно с колеги от полевата болница посещава военното летище, развежда ги самият Милков, а Райна е впечатлена от видяното. Тя чистосърдечно пожелава да полети, а виждайки огромното желание на девойката, авиаторите се съгласяват.
Райна е натоварена с тежка задача от българските пилоти. Снабдена от летците с необходимото оборудване, тя се качва на наблюдателското място на самолета „Воазен“ зад пилота Стефан Калинов. Когато минават над Одрин, Райна в ролята на авиатор, безстрашна пред дъжда куршуми, започва да разхвърля позиви на турски и френски, които да информират одринчани, че градът е под обсада и е по-добре да се спасяват. Одрин пада на 26 март 1913 година, а конфликтът приключва на 30 май.
През 30-те години печели конкурс за красота във Варна. За съжаление така и не създава семейство, тъй като любовта на живота ѝ загива през войните.
