Иван Иванов Багрянов е роден на 29 октомври 1891 в град Разград. Завършва Военното училище в София и участва в Балканските войни. Той е първенец на своя випуск и е направил впечатление на цар Фердинанд с бързия си ум, интелигентност и представителен външен вид. С което компенсирал скромния си селски произход. Става адютант на монарха случайно и се мести да живее в двореца. Бързо се сприятелява с царските деца Борис, Кирил, Евдокия и Надежда, като дори води артилерийска подготовка на князете Борис и Кирил.
17-годишната по това време княгиня Евдокия се влюбва в него. Багрянов също не е безразличен към нея и огънят между тях пламва. Според придворния съветник Павел Груев княгинята е била съвършена жена, романтична, мечтателна, с много близък допир до народа. Била е само на една година, когато майка ѝ княгиня Мария-Луиза умира.
Когато започва Първата световна война, младият офицер заминава за Южния фронт, издига се до командир на батальон, бие се със сърби и французи, връща се у дома с няколко рани, още толкова ордени и доживотна тропическа малария. Междувременно Фердинанд е абдикирал в полза на сина си Борис, заминал е със семейството си в чужбина.
ЛЮБОВНИ ХРОНИКИ: РИЧАРД ГИЪР И АЛЕХАНДРА СИЛВА
Вече никой не шушука за чувствата между Иван и Евдокия, любовта им е толкова очевидна и силна, че бракът за всички е напълно логичен. Багрянов е човек на честта, не иска да продължават да се любят тайно, да опетни честта на все по-настоятелната Евдокия. Пречка за брака между Багрянов и княгинята се оказва цар Фердинанд. Щом разбира за намеренията на дъщеря си, той не може да се побере в кожата си от яд. Изпраща телеграма след телеграма, като заявява, че няма да даде дъщеря си на "един български цървулан". Евдокия се бунтува, иска да избягат с Багрянов, но това според кодекса на честта му е недостойно и неприемливо.
Раздялата ѝ с Багрянов съвпада с Деветоюнския преврат срещу Александър Стамболийски. След него премиерът губи главата си, а Багрянов, за когото превратаджиите знаят, че симпатизира на БЗНС, е помолен да напусне двореца.
Нещастен от развоя на събитията, той заминава за Виена. Там обаче не се задържа за дълго и се прибира в семейния чифлик. За да преодолее любовната мъка, се жени. Малко след това обаче се развежда. После се жени отново и му се ражда син. Преди края на Втората световна война пък княгиня Евдокия си построява собствена къща в София в квартал Изгрев, квартала на Бялото братство на Петър Дънов.
Благодарение на Евдокия през юни 1944 година Иван Багрянов се връща активно във властта като оглавява ново правителство с цел да се търси примирие с Великобритания и САЩ. На 20 декември той е изпратен пред така нар. "Народен съд". 40 дни по-късно Багрянов е разстрелян заедно с тримата регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри, 67 депутати и 47 генерали и висши офицери. Евдокия също е задържана: Съветското правителство е поръчало спешно изготвяне на обвинение, доказващо вината ѝ, в условие на секретност, без да се привлича вниманието на чуждите медии. В студената си килия тя престоява месеци наред, но така и не доказват вината ѝ, нито членството ѝ към "бялото братство".
Тя е една от малкото освободени от Народния съд. Малко преди да напусне завинаги България подарява на Етнографския музей в София своята колекция от народни носии, шевици и накити. През 1946 година е изгонена с оцелелите членове от царското семейство, а 8 години по-късно се нанася в санаториум близо до Боденското езеро, където живее до смъртта си през 1985 година.
