През 1815 година в Плевен се ражда Анастасия Димитрова – един от емблематичните образи на българското Възраждане, за който, уви, знаем твърде малко. Анастасия е дете на бедни родители - майката е прислужница в дома на врачанския епископ Агапий. Отначало тя учи при своята благодетелка, майката на епископа, Евгения, която я „взима под крилото си”. Възрастната дама я на гръцки, но осъзнава, че момичето трябва да се на посвети и на други дисциплини. По-късно успява да изпрати Анастасия в Калофер, където да продължи образованието си в Калоферския девически манастир, като се обучава не само при калугерките, но и при учители като Ботьо Петков и Райно Попович.
След завръщането си в родния град, Анастасия узнава, че нейната покровителка е починала. Агапий обаче не е забравил за младото момиче, което майка му Евгения толкова обичала. Скоро необходимите пособия и книги са налице и Анастасия Димитрова се превръща в първата българка, която се е осмелила да стане учителка и да се посвети на тази професия по време, когато това е било табу за жените.
ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА: КОРОНОВАНИЯТ АНГЕЛ НА БЪЛГАРИЯ
Анастасия полага основите на девическата просвета, а нейните ученички надграждат и разпространяват делото ѝ из близки и далечни градове и села. Скоро след откриването на школото в него се записват над 90 момичета. С времето те започват да наричат своята даскалица с уважителното обръщение „наставница“. Анастасия използва набиращия популярност по това време взаимоучителен метод, а уроците се провеждат в църквата Свети Николай. Тя преподава редица светски дисциплини, които отличават нейното просветно средище от килийните училища. Първоначално пясъчни сандъчета, а след това восъчни дъсчици спомагали на даскалицата да предава своите знания на ученичките.
След като се омъжва, Анастасия Димитрова напуска училището. Тя, както и бившата й ученичка Мита Гегова, преподава частно в дома си на около 10 девойчета и посвещава на педагогическа дейност повече от 50 г. от живота си. Твърде набожна, Анастасия Димитрова отива на поклонение в Йерусалим, където приема монашество под името Анна и скоро след това умира.
