Познаваме Александър Димов от ролите му в театъра, както и от сериалите "Столичани в повече", "Откраднат живот" и "С река на сърцето". След броени дни, на 17 февруари, излиза новият филм с негово участие - "Игра на доверие". Лента, която бихме определили като филм-кауза, тъй като засяга болезнената тема за домашното насилие. На фона на продължаващите случаи, в които жени стават жертва на психическо и физическо насилие, "Игра на доверие" цели да провокира разгръщането на по-задълбочен и открит обществен разговор по темата за агресията у дома, както и за тормоза в работна среда. Както ни сподели самият Александър Димов: "Игра на доверие" ни учи, задава въпроси и поставя граници, които всеки от нас трябва да се научи да поставя".
Наскоро излиза филмът "Игра на доверие", в който играеш една от главните роли. Защо се съгласи да участваш в проекта?
Филмът беше предизвикателство за мен като образ, в чиято кожа трябваше да вляза. Съгласих се да участвам в "Игра на доверие", защото продукцията засяга общочовешки теми, които са актуални в днешно време и смятам, че трябва да се говори повече за насилието над жените, защото е важно. И ако с този филм успеем да помогнем на повече жени да преодолеят страха и да се борят за правата си, ще сме изключително щастливи.
Кои бяха най-големите предизвикателства пред теб по време на снимките?
Най-голямото предизвикателство за мен във филма беше да изиграя персонаж, който е доста далечен от мен. В същото време намирам в това предизвикателство доста голямо очарование, защото по някакъв начин ми помогна да разбра докъде стигат границите и до къде човек може и има право да ги прекрачва.
Как би описал другите водещи актьори в лентата – Яна Маринова, Луиза Григорова и Владимир Зомбори?
С Влади и Луиза се познаваме отдавна и сме приятели. Играли сме заедно в театъра и смея да твърдя, че вече сме добре сработени на сцената, което ни помогна в снимачния процес на филма. Изключителни професионалисти, с които е удоволствие да се работи. За мен голямата изненада беше Яна Маринова. Видях в нея едно много мъжко момиче и верен приятел, от който научих много. Сцените, които снимахме, макар и изпълнени с напрежение, се получаваха с лекота.
За съжаление темата за домашното насилие все още е табу, какво може да се направи, за да се промени ситуацията в България?
Според мен нещото, което може и трябва да направим ние като общество, е наистина да създадем среда, в която жените да се чувстват сигурни и да говорят открито и без срам за насилието, което са преживели. Това табу трябва да изчезне и да се осъзнае, че не бива да оставаме безучастни.
Като мъж, какво мислиш за тези, които психически или физически тормозят жените си?
Такива хора имат сериозни проблеми и се нуждаят от превъзпитание и помощ. Също така мисля си, че това изобщо не е мъжка постъпка и само един изключително слаб човек би посегнал на жена.
Много често правим компромиси със себе си заради любовта, ти какво не би допуснал?
Лично аз бих допуснал много неща, защото смятам, че любовта се изгражда и развива с времето и в нейната основа стоят компромисите, тъй като няма съвършени хора. Разбира се, човек трябва да е наясно с какво и до колко тези компромиси са преодолими за самия него. Това, което аз не бих допуснал и с което не бих направил компромис, е липсата на лоялност. Много е важно да има взаимно доверие, да показваш, че другият е важен за теб и да го уважаваш такъв, какъвто е. Тези неща, ако липсват, според мен любовта я няма. А може би точно липсата на обич поражда насилието над жените, защото битува оправданието "бия те, защото те обича". Няма такова нещо и подобно поведение не трябва да се толерира или приема за нормално.
Във филма задаваш въпроса на героинята на Яна Маринова: Къде е мястото на жената? Според теб самия къде е?
Мисля, че мястото на жената е там, където тя се чувства жена, но също така вярвам в начина, по който природата ни е създала и смятам, че енергията, с която тя е дарила всеки пол, трябва да се запази, без да се наруша свободата и същността да човека.
Защо трябва да гледаме "Игра на доверие"?
Смятам, че всеки трябва да го гледа, защото филмът засяга теми, за които според мен е важно да се говори. "Игра на доверие" ни учи, задава въпроси и поставя граници, които всеки от нас трябва да се научи да поставя.
