Коя си ти? Не коя си мислиш, че си или се опитваш да бъдеш. Какво стои в основата ти? Какви са твоите намерения, най-дълбоките ти желания? Какво ти трябва в този живот, за да бъдеш пълноценна? Виждаш ли сърцето си, душата си, искрата, която те пали? С кого се чувстваш в мир? И защо точно с тези хора? Какво е това, което ви дърпа и тласка?
Много е важно да имаш тези хора в живота си. Понякога отношенията не започват по този начин, защото другите хора се намират на своя път точно като теб, но е възможно магията да се случи и на по-късен етап. И двамата се учите и променяте чрез различни радости, изпитания и препятствия и се срещате там - в това красиво, дълбоко разбиране и приемане.
ЗА ДА ПОСТИГНЕТЕ ГОЛЕМИ ЦЕЛИ, МАЛКИТЕ НАВИЦИ СА ВАЖНИ
Но защо разкриваш себе си само пред един или двама човека? Защо се страхуваш да бъдеш тази, която си в сърцето си? Как се държиш, когато не си сигурна в себе си? Повишава ли се гласът ти? Дистанцираш ли се? Може би някой те е обидил или това си изцяло ти, поставяйки очакване върху себе си да бъдеш нещо или някой, да бъдеш харесвана, да стоиш под определена светлина. От какво те е страх? Какво се опитваш да предотвратиш? Унижение и срам? Защото бягайки от себе си, ти си гарантираш унижение. Може би се извиняваш за всичко с езика на тялото си, с неудобната си усмивка, която е брутално залепена на лицето ти, сякаш животът ти зависи от това. Почти като психопат. Защо толкова бързо раздаваш силата си? Страхуваш ли се от собствената си сила?
Мисля, че наистина се страхуваш от това колко си силна. От своя капацитет, красота ,любов, желание. Наистина понякога е страшно да признаеш пред себе си колко невероятна, дълбока, будна и дива си. Защото обществото ще те отхвърли, наричайки те “нарцис”, “егоист”, “грандоман” и какво ли още не. Това да притежаваш себе си е голяма отговорност и голям “залък за преглъщане”. . Но е време да се погледнеш право в сърцето и да кажеш “Добре, предизвикателството е прието”. И най-накрая да бъдеш тази, която си е сърцето си.
