В днешния свят можем да имаме всичко и това е ужасяващо. Имаме възможност да се радваме на достъпна медицинска грижа. Можем да имаме образование. Можем да пътуваме, да имаме приятели, любов. Но ние живеем в границите на ума си.
Вселената е безкрайна и това, което ни е на разположение, е неограничено. И Вселената е напълно безпристрастна - това, към което тръгвате, ще ви заведе напред. Семената, които посеете, са плодовете, които жънете.
Но защо оказваме толкова голяма съпротива срещу щастието? Защо негодуваме срещу здравето, фитнеса, любовта, истинските нива на мир? Защо щастието ни плаши?
БЪЛГАРКИ, КОИТО ПРАВЯТ СВЕТА ПО-ДОБЪР
Алън де Ботън във „Влюбени есета“ споменава феномена на анхедонията - вид морска болест, която често се диагностицира сред пътешествениците, които са обхванати от съвършенството на заобикалящата ги среда в спиращ дъха регион на Испания. Изведнъж животът е перфектен - те се наслаждават изцяло на настоящия момент, който е лишен от капчица грозота, притеснение и стрес, но е извън концепцията им за това, което е възможно на Земята. И така, тялото отмъщава в неспособност да приеме съвършеното щастие - разболява се съвсем умишлено, за да развали непреодолимата красота на пейзажа.
Може би затова се чувстваме толкова некомпетентни да приемаме щастието. Прекалено много сме свикнали със съперничество, с омраза, с болести, с разочарование, с непостоянството на това, което сме разбрали като житейски урок. Но какво, ако животът е напълно лишен от предварително определена форма?
Може би по-добрият въпрос е, какво бихме направили, ако бяхме щастливи? Е, бихме загубили много части от себе си, защото трябва да оставим много части от себе си да умрат. И всички тези части искат да оцелеят. Живеем в рамките на ума си, защото той е това, на което вярваме и ако изведнъж се сблъскаме с доказателства за противното, тогава трябва да започнем отначало.
Казваме, че искаме щастие или любов, но въпреки това действаме срещу това. Не осъзнаваме, че сме се осъдили на по-малко щастлив живот, защото в нашите умове това е животът, който имаме, който заслужаваме и който е възможен.
