Когато си тихо момиче по природа, хората са шокирани да научат, че имате мнение. Предполагат, че могат да ви „прескочат”, да се възползват от вас. Вероятно си мислят, че няма да съберете смелост да се противопоставите, да повишите глас, да си тръгнете.
Истината е, че тихите момичета умеят да шокират околните дори и без гръмки слогани – когато ругаят тихичко, когато проблясва гняв в очите им, когато се смеят силно. Защото всички приемат тези дами за крехки създания, сякаш са фонова музика в някой филм, а не човек от плът и кръв, носещ емоции и белези.
Когато си тихо момиче, хората се държат така, сякаш ти правят услуга, прекарвайки време с теб. Държат се така, сякаш имате късмет да чуете техните истории. Те просто ви подценяват, мислейки че сте сладки, невинни и безобидни.
Но всички тези хора грешат. Те не знаят нищо за вас, нямат представа що за човек си. Те не осъзнават колко безмилостна можеш да бъдеш, когато някой ти се „качи на главата”. Защото силата не е във високите децибели и грандиозни скандали, а в тишината. В онези тихи секунди, когато тръгваш към вратата, за да я затвориш завинаги.
