Продължавам да купувам дълги, красиви рокли, защото искам да бъда жената, която носи точно такива рокли. Виждам я в съзнанието си. Начинът ми на живот определено не би одобрил избора ми, но какво пък толкова – станала съм прекалено практична.
Гардеробът ми е пълен с романтични рокли и красиви обувки, които все нямам "повод" да сложа. Затова спрях да търся поводи. Проклета да съм, ако остана обикновеното момиче с дънки и жилетка, а душата ми копнее за феерия от плат, нежно развявана от вятъра. Разбрах, че ако сега не започна да се превръщам в жената, която искам да ме гледа в огледалото след 5 години, никога няма да стана.
Обичам да се смея, но понякога гледам филми, които ще ме накарат да плача, защото обичам да плача. Здраво стъпила съм на земята, но главата ми често лети в облаците. Харесвам живота си, но не спирам да искам повече, толкова повече. Имам щастлива личност с тежка душа. Уверена съм, но съм изпълнена и със съмнения.
В мен има малко несигурно дете, което се страхува - от бъдещето, от загубата, от това да направи нещо погрешно. Точно до него живее и една способна жена, която плаща сама сметките си, ходи на профилактични прегледи и попълва данъчните си декларации сама.
Научих, че това, което се крие в душата на човек, не е никак просто. Ние сме сложни, противоречиви същества и не винаги има смисъл в нас, но винаги си заслужава да гоним идеалите си, дори това да означава да тичаме срещу вятъра.
Научих, че нямаме време за пилеене. Ако искаме да бъдем жените, които винаги сме си представяли, че ще бъдем, трябва да започнем днес. Да носим дрехите, които ни карат да се чувстваме добре. Да четем книгите, които но носят радост и без капка свян да гледаме сериали, прескачайки новините. Никога няма да получим всички отговори и никога няма да сме изпълнили списъка си докрай. Продължаваме да се променяме и нагаждаме спрямо живота, надявайки се да се станем хората, които сме си представяли…
