Модерно е да се пише за любовта към себе си. Модерно е да я създаваме, да я търсим и да я учим. Модерно е, но като с всички неща които са такива - трендът бързо отшумява. А точно този е малко специфичен.
Когато те учат да обичаш себе си, ти казват да не страхуваш от самотата си. Да не страхуваш от минутите насаме. Да си дадеш време. А казват ли, че това не е магия и не е основно меню в ресторант, за да го поръчаш само за тази вечер и просто да се случи. Казват ли ти, че това се гради с време и много постоянство. Лесно е да се приберем една вечер капнали от умора и да не искаме да излизаме никъде. Да пуснем някой филм, да изпием чаша вино и да проведем няколко разговора или бързи чата. Релаксиращо и обновяващо - като спа процедура. Да де, ама любовта към себе си не е спа. И не включва други хора. Интимна е. Лична.
Когато ни учат да обичаме себе си, не ни казват колко време ще отнеме. Не ни казват колко пъти ще се намразим преди да се обикнем. Не ни казват как ще се обиждаме сами от решенията които взимаме, от абсурдното ни поведение и как понякога сами не се разбираме. Не ни казват, че не винаги ще се харесваме. Но е хубаво да обикнем и това. Любовта към себе си изисква ежедневна грижа. Тя означава да се предпочитаме. Изпадайки в трудни ситуации, да сме хората които ще си дадат най-добрия съвет. Опитайте. Разкажете мъката на душата си. Оставете я да ви изслуша и след това чуйте съвета ѝ. Този, който вие бихте дали на най-близкия ви приятел. Той ще бъде точно такъв - като от приятел.
Моментът, в който разбрах, че обичам себе си беше моментът, в който имах най-силна нужда да бъда прегръщана. Неистова жажда да се отпусна и някой да ме поеме. Изчаках, търсих, огледах се и не го намерих. В този момент се отдръпнах от света - той не ме разбираше. И аз не се разбирах. Нямах нужда от това, имах нужда да бъда приета. Приютена. Така и стана. Бях най-добрият си приятел, най-верният си и искан другар. Прибирах се всяка вечер и оставах сама. Не издавах и звук. Но се усмихвах. Тишината винаги ме прави щастлива. С времето това започна да ми харесва. Разлиствах се и откривах нови пластове, а онези които ми бяха ненужни изхвърлях. Не беше лесно, все още не е. Да се променям връща желанието ми за живот. Да откривам - като моряците. Да се връщам - като войниците. Да имам винаги какво, как и къде.
Харесва ми и няма значение дали е модерно. Пристрастяващо е.
И не ти казвам, че твоята обич също е такава и трябва да е такава. Не съм учител, а просто човек.
Автор: Силвия Крумова, SilviAmica
