Предателство. Що е то? Едно много определящо преживяване. То разголва сърцата ни и демонстрира до най-голяма степен и слабостта, и силата ни. Показва лоялността ни. Изважда на показ лъжите, които сме си повтаряли.
Да си предаден от друг човек обикновено (не винаги) е отражение на това как сме предали самите себе си. Това е собствената ни лъжа, насочена обратно към нас.
И така, доколко успяхме да излъжем сами себе си при първия lockdown? С идеята, че ще станем по-добри, по-обичащи, по-емпатични, по-отговорни, по-загрижени за другите? Станахме ли такива?
Действието се разви така:
Стартирахме с главната сцена: Осъзнаването, че сме в сериозна опасност, изиграни сме, вирусът е взел предел, предадени сме. За фон звучеше силно драматичен саундтрак.
Тогава се почувствахме глупаво, затворени, загубили всичко. Камерата се спря на лицата ни и фокусът бе състоянието ни на изненада, ярост, страх, откровение.
Как не предположихме, че така ще стане? Не искахме... Но някак си знаехме, че така ще се получи…
Отворихме темите за обръщането навътре към себе си, какво сме причинили на планетата, Земята колко много иска да си почине от нас, как е време да станем по-добри хора… Мдаа!
Докато накрая надделя това - желанието да изкрещим "СТОП". Достатъчно. Стига. Да, мнозина казаха "Стоп" преди сюжетът да се е развил напълно. Преди да разберат: Защо стана така и как ще се оправи?
А защо отричане?
Отричането във втория lockdown е просто маската на страха. Доказателството, че заявките за себеразвитие в началото на година за мнозина са били просто отегчено желание да запълнят дупките в душите си.
Втората вълна доказа, че никой не може да ни предаде така, както самите ние. И че основните проблеми са липсата на базови ценности за уважение към живота и здравето, а също така липсата на отговорност към собствения ни живот и този на другите.
А тези ценности важни ли са, за да правим по-добър избор? Да! Важни ли са, за да оцелеем? Абсолютно да!
Е, сега накъде? Обратно към моловете, заведенията? Към живота?
Автор: Юлия Атанасова
