Лесно е да кажеш, че си различен. Че не си обикновен. В тази връзка се сещам за едни думи на някой някъде там, които гласят: “Когато си странна птица, всеки те пита защо си странна.Никой не те пита защо си птица."
Отстрани изглежда лесно да си бунтар, да си индивидуалист. Хората си мислят, че не ти пука. Не те е грижа. Не следваш правила. Живееш по свой стандарт, с твоите си правила. Виждаш светът, така както искаш да го видиш. Твоят свят винаги е по-различен. Не се вписваш и това не те притеснява. В чуждите очи изглежда или глупаво, или авторитетно. Няма средно положение.
Хората виждат всичко това, но не разбират какво седи зад него. Не могат да видят онова дете, което е прекарало дни в стаята си, защото е било различно. Не виждат онова момиче или момче, което седи със слушалките в ушите си на някоя пейка или бряг някъде, защото разбиранията за живот и игра не съвпадат с тези на останалите. Не виждат човека, който е бил сочен сякаш е луд. Не виждат всички моменти на самота, в които този човек е прекарал борейки се с демоните. Луд ли съм? Защо съм такъв? Защо не мога да бъда като другите? Какво ми има? Какво се случва? Как да се впиша...
ДА БЪДЕШ НЕЖНА Е ДА БЪДЕШ СИЛНА
Противно на очакванията на родителите, на приятелите, на хората и дори на неговите той никога не се вписва. И това е най-смелият избор, който прави. Моментът, който изисква безпределно много кураж - да последваш повикът на групата или своя собствен. Всичко в теб умира в този момент. Чужд си и на себе си. Раните са тежки и точно тази тежест те прави безгранично силен.
Веднъж решил ли си да застанеш срещу себе си, да свалиш маската на удобство - светът притихва и те изпълва живот. Достатъчно, за да го поемеш целия и да съумееш да го износиш до края - храбро и с гордост.
Да избера себе си е най-болезнения избор, който съм правила. Това ознаваше да нараня родителите си, че няма да бъда онази дъщеря, която искат, но ще бъда онази, от която имат нужда. След това ме обикнаха точно, заради това. Да избера себе си ме откъсна от много светове, но ми показа безкрайните възможности на моя собствен.
Различна съм. Преборих себе си, за да бъда такава. Милиони пъти животът ме изпитваше дали искам да бъда такава. Искам. Винаги ще искам. Пътят на сърцето се следва със затворени очи. Вървя по него. Следвай ме.
Автор: Силвия Крумова, Silvia Amica
