Любопитна съм за толкова много неща. Къде ще ме отведе животът? Къде ще съм след 10 години? Ще продължавам ли да пиша? И сред всички мисли, насочени навън, съм любопитна и навътре - към себе си. Въпросите ми стават все по-специфични и фокусирани към дълбочината на собствената ми природа. Тази на жена.
Чудя се защо като жени така бързо се ограничаваме до един от цялата си палитра от пластове?
При мен това отваряне към многопластието, което съм, към собственото ми преоткриване, започна да се случва постепенно с възрастта. Любопитството и любящата грижа към мен самата станаха фокус, след като вследствие на достатъчно количество себеотрицание и постоянно отхвърляне на нуждите на тялото ми, то започна да крещи все по-силно за помощ. Усещала съм в такива моменти объркване, вина, напиращи сълзи, депресия, срам, тежест и после тук там някоя друга болка или дискомфорт. Вече приемам тези знаци като послания, които ме подсещат да направя нещо за свързаността си с мен.
Любопитна съм към женската ми природа. Да, тази, която за мнозина е лукс, като роклята за специален случай, която стои внимателно прибрана в гардероба и за която бързо забравяме от липсата на време, задачи, работа, устремеността все да правим нещо. Тази рокля, тази скрита женска енергия, е именно нашият петзвезден круиз към истинския ни живот на жени. Но толкова лесно и комфортно е да се прибереш у дома и просто да смениш панталона с друг.
Реших да извадя роклята и да я обличам всеки ден. С лекота.
Лекотата е фокус повече навътре към вътрешния свят, отколкото към външния. Развиваме вътрешния, за да създадем външния. Ето защо е толкова Ин (женствена) тази енергия и често я усещаме чужда в съвременния свят на постоянното действие, което ни кара да се чувстваме несправили се, недостатъчни, неценени.
А когато ценим вътрешния си свят, външният свят ни подкрепя и отразява.
Вътрешната женска сила и връзката ни с универсалната енергия са част от нас и могат да бъдат развивани и разкривани. И двете започват с доверие ми към себе си и внимание.
В края на деня, за да се връщам към своята женска енергия, ми помагат всички упражнения – независимо дали ще е тихото време, прекарано със себе си, физическите упражнения или повтарящите се утвърждения всеки ден, йогата, разходките, чашата чай, масажът, дишането, топлият душ, ароматната свещ или музиката.
И тогава се връща и вярата, че съществува нещо по-голямо от всички ни, вярата, че заслужавам подкрепа и любов.
Автор: Юлия Атанасова
