"Жената е покана за щастие" – Шарл Бодлер. Четейки тези думи, красива картина рисува въображението ми. Представям си жена, стояща сред дърветата, обгърната от лунната светлина, докато пеперуди пърхат над главата й и светулки танцуват около врата й. Тя е спокойна, излъчва хармония, любов, единност със света. Визия, която спира дъха. Кара ме да се чувствам свято, по чисто женски. И споменавайки думата "свято", добавям и важността от почитането и отбелязването, както на необикновеното, така и на обикновеното в живота ни, като жени.
Вярвам, че всичко, което правим, е свещен акт и ако поставим това като намерение в живота си, имаме възможността да се преобразим към по-добро и да сме в по-голям синхрон с това, което наистина сме.
Всичко сме способни да превърнем в свещен ритуал.
Когато съм вкъщи, обикновено нося лек, свободeн панталон и топ. Но напоследък разпознах интереса си и за нещо повече, за нещо различно. Може би е от новото ми желание да изразявам пълното си аз, което включва и любовта ми към собственото ми тяло. Не е необходимо да съм перфектна, за да обичам и да се възхищавам на тялото си. Важно е да знам кога външността ми отговаря на вътрешността.
Всъщност, все по-често го забелязвам – и от тази гледна точка на цялостност разцъфвам в идеите, мислите, реалността…
Осъзнах, че комфортната ми униформа вече се е превърнала в начин да се скрия (а взимането насериозно и комфортът приспиват креативността ). И точно сега съм готова да съм себе си, а това е равно на различна. Времето да почета светостта на тялото си, на жената в мен, на самата мен.
Като жени често приоритетите ни попадат извън нас – да се погрижим за другите и задачите преди себе си. Така става обикновено. Претоварваме се с ангажименти, усещаме недоспиване и умора, липса на време да си обърнем внимание… Да изберем точните за нас дрехи и бижута или просто да направим нещо, което ни носи радост, като че олекват на фона на всичко останало.
Често попадаме и в капана на вярването, че нямаме време за себе си и няма как да си го дадем и е нормално "обущарят да ходи бос". И тогава дори да ни се отвори време, веднага откриваме оправдание защо бързо да обуем "удобната пижама" вместо да предпочетем да се дарим с внимание и "време за мен".
Истината обаче е, че да сложа нещо различно не отнема повече време от това да навлека домашната униформа. Промяната е единствено в отношението ми към себе си и това, което избирам да направя.
Така започнах всеки ден добавям акценти към облеклото си, който символизират любовта, красотата, женствеността и освен да ми е комфортно, вече давам израз и на индивидуалността си.
Когато избирам да допълня визията си с цветове, принтове, аксесоари, които обичам и които ме карат да се чувствам щастлива – сияя.
И тази светлина е заразителна.
Ако запомня това чувство и продължа да правя тези избори, поставям съвсем нова мелодия на ежедневието си.
И тази радост се разстила във всяка една друга област от живота ми.
Моите съвети:
Бъди себе си.
Играй с цветовете.
Експериментирай в стиловете.
Преоткривай се в разнообразието и изобилието.
Автор: Юлия Атанасова
Снимки: Мариана Гугалова – Atelier Guge
Облекло: Silva Atelier
Очила: Kwiat
