Седя и си мисля за креативността. Имам си прекрасна работа, имам си и любимо хоби – да списвам и развивам блога си. Но вместо това творческата ми енергия е съсредоточена и върху технически задачи, които понякога се събират накуп и трябва да бъдат свършени.
И така има времена, в които нещата, които най-много обичам, стоят в ъгъла и очакват моето внимание. Като стария красив чайник на котлона. Не винаги го използвам, но той е там – зарежда ме с красотата си. И този заряд ме прави щастлива. Преди щях да си кажа, ако не го използваш, прибери го в някой шкаф. Но днес е различно. Днес разбирам и креативността си по различен начин. Усещам креативния си поток и знам, че след моменти като този, когато нищо не чувствам, нещо прекрасно ще се събуди. Точно, като трудните пози в йогата. Първо усещам напрежение, а после идва освобождаването и отпускането.
Винаги там, в това "после", срещам всичко – блаженството и дълбокото присъствие. Затова и не е нужно да настоявам точно днес и сега. Не е нужно да се съпротивлявам. Просто слушам музиката, която е в мен, и се доверявам на нейния творчески поток.
Благодарна съм, че знам това. Стигнах до това знание след много безсънни нощи в отчаяние, че съм изгубила магията, но без които нямаше да мога да творя отново и отново.
Автор: Юлия Атанасова
