Колко важно е да знаем кои сме в свят като днешния. Чудили ли сте се някога дали по-младото ви аз ще разпознае сегашното? Спомням си моментите, когато забравях да се храня. Живеех в тревожност. Създавах ситуации в главата си за неща, които са извън контрола ми. Не знаех какво искам. Бях нерешителна. Попадах в ситуации, вместо да ги създавам. Правех това, което мислех, че трябва да направя, това което смятах за приемливо. Страхувах се да бъда силна, пряма, истинска. Бягах от това, което ми служи и стоях там, където ме боли. Падах много пъти, за да мога да се изправя обратно.
И спрях. И всичко се промени. И бавно започна да не ме интересува вече какво мислят другите. Спрях да се замислям дали съм прекалено силна, пряма и истинска. Всичко това изгуби смисъл. Около мен останаха хората, които ме приемат такава, каквато съм. Тези, които ми казват щом ти се пише - пиши. Осъзнах коя съм и видях как не съм имала куража да променя много неща преди.
Днес мисля за живота, който създавам и който няма да е същият без магията на любимите хора до мен. Тези, които ме виждат истинска, за да мога да се видя и аз, да си върна силата и да преодолея блокажите, които сама съм издигала през годините.
И осъзнавам колко е важно да познаваш себе си в свят като днешния. Обичайте хората около себе си. Обичайте ближните си.
Автор: Юлия Атанасова
