Пуснатата за обществено обсъждане Национална стратегия за детето се оказа поредният препъникамък в отношенията между църквата и обществеността у нас. За пореден път вместо именно църквата да е тази, която сплотява, приобщава и обединява, се оказа арогантният глас, който се "изкрещява" хич, ама хич не на място.
Българската православна църква публично изказа своите притеснения, че стратегията заплашва правата на родителите над децата. "Като че ли тази Национална стратегия защитава детето, а не родителите. Тук не става въпрос, че църквата защитава шамарите – но право на родителите е да възпитават децата си". Това заяви западно и средноевропейския митрополит Антоний.
Според свещеника много лесно можело дете да бъде манипулирано – например от свой "злонамерен роднина". Той добави и, че "един-два шамара" всеки бил изял и никой не станал агресивен от това. Не става въпрос за "един или два шамара", а че с тази стратегия "се изключва изцяло шамара", продължи Антоний, който видя в стратегията опасност родителите "да бъдат поставени в едни рамки".
Той, разбира се, не остана безразличен по темата за абортите. Абортът е грях – няма как това да бъде толерирано от Българската православна църква. Затова българската младеж трябва да знае, че безразборните сексуални контакти водят до бременност. Църквата одобрява аборт при медицински доказани причини, уточни Антоний. А относно пример с изнасилена жена и забременяване, хипотезата на свещеника за детето беше: "Може пък да е щастливо".
Позицията на църквата по тази тема е ясна отдавна. Ясно е и, че висшите църковни служители у нас отдавна не могат да намерят баланса между добрия, разумен тон и хилядите глупости, които изговориха в последните години по значими обществени теми, включително в дебата за Истанбулската конвенция. Но когато подобни небивалици се подклаждат от водещи медии у нас, нещата изглеждат къде къде по зле.
"Разбира се, че абортите трябва да бъдат забранени, защото са грях. Абортът си е убийство и не може да бъде право на жената да се разпорежда с утробата си, защото тя не е нейна." Тези думи написа главният редактор на "24 часа" Борислав Зюмбюлев.
Eдинствените думи, с които бих коментирала написано е СРАМ. Срам ме е, че живея в страна, в която в XXI век ще се намери някой, който да обясни, че жената няма права и то спрямо собственото си тяло. Срам ме е, че когато ежедневно стават изнасилвания и извращения с жени, някой нарича аборта убийство. Срам ме е, че този някой е главен редактор на един от вестниците с най-голям тираж у нас. Срам ме е, че е мой колега и ежедневно има възможност да разпространява подобни нелепости.
Може би за някой дълбоко религиозен човек гледната точка на г-н Зюмбюлев е приемлива, но уви, самият той споделя, че далеч не е "някакъв християнски фундаменталист". Уви отново - срам ме е още повече! Поне да беше.
Според данни на Националния статистически институт от края на 2018 година около 300 хил. жени у нас са били изнасилени в определен период от живота си. Близо 10 процента от българските жени са били изнасилвани, но заради срам, страх или изкривено чувство за вина голяма част от тях не споделяли преживяванията си. Дали имаме право да ги наречем убийци, ако се е наложило и са дръзнали да направят аборт - не, ни най-малко!
Иска ми се все пак да вярвам, че през годините сме успяли да развием като общество малко повече разум, стигащ далеч отвъд примитивните разсъждения, че някой човек има право да се разпорежда с тялото и здравето на някой друг, под маската на Бог. И нека този път да не оставаме без думи, а напротив, защото когато мълчанието не стига, думите са единственото оръжие!
Автор: Милена Славкова
