Най-ухажваната дума през декември е равносметка. Равносметка на какво?
На емоции?
На причинено?
На способността да преодоляваш умората
На безшумно изнизващите се познанства?
На трупащия се опит, който нагарча, докато отпиваш глътка от любимото си вино?
На дните, в които си разплаквал душата си?
На моментите, в които ти се иска да се прибереш в себе си без да обясняваш?
На миговете, в които присъствието ти е било единственият светъл лъч в деня на непознат?
В разходките без посока, в които се оглеждаш за познато лице?
В нощите, в които не заспиваш от мисли?
В началото на утрините, в които ти се иска да се обърнеш на другата страна, само за още пет минути?
На недоизпитите кафета с прочетени късметчета?
На стъпките ти, които отекват незнайно в чий спомен?
На постигнатото?
На резултатите от една безумна всекидневна битка, която водиш, за да докажеш, че добротата все още свети
На взетото довиждане, което понякога е сбогом?
На прегръдките, които рядко си позволяваш, заради белезите по гърба си?
На изслушаното?
На видяното?
На вълнуващите моменти, които приятелите ти изживяват и с трепет споделят?
На пламъка от свещта, която ти връща спокойствието?
На съкровеното, което доверяваш през сълзи и пак през сълзи искаш да си върнеш?
На все по-оредяващата редица от близки хора, на които искаш да чуеш гласа?
На наученото?
На прошките, които си дал на себе си?
На петте минути време, които си посветил някому без да му мислиш?
На силите, които влагаш, за да превърнеш нечие безсмислие в твой смисъл?
На ръкавиците, които все изпускаш, но се намират ръце, които да ти ги подадат с усмивка?
На думите (по)желание: "Никога не губи светлината в себе си!", закачени на коледен фенер - най-милият подарък, който си получавал тази година?
Равносметката всъщност е мисъл. Мисълта, която оставяш в другия.
Автор: Мария Никова, marinikova.blogspot.bg
