Няма как да стигнеш някъде другаде, да се превърнеш в нов човек, ако първо не си дадеш сметка къде се намираш сега. Разгледаш ли непредубедено вече изградените ти възгледи за себе си, ще постигнеш безценно себепознание.
Вярвала ли си някога, че не си достатъчно добра? Че не си достатъчно слаба? Че не е възможно някой да те обича? Че си лоша майка? Вярвала ли си, че заслужаваш да се отнасят зле с теб? Че никога в нищо няма да успееш?
Всичко това са лъжи.
Все лъжи, които се поддържат от обществото, от медиите, семейството, в което сме израсли, или наистина от самия Дявол, но може и да говоря така само защото съм последовател на петдесятничеството. Тези лъжи са опасни и имат опустошителен ефект върху действията и достойнството ни. Рядко чуваме лъжите, които сме си изградили за себе си, защото от дълги години звучат толкова силно в ушите ни, че са се превърнали в бял шум. Думи на омраза ни обстрелват ежедневно, а ние дори не си даваме сметка за съществуването им. Ключът към самоусъвършенстването е да разпознаем лъжите за себе си, които сме възприели. Ако успеем да открием корена на бремето си и същевременно си дадем сметка, че ние действително сме способни да ги надвием, тогава можем да сменим изцяло курса на живота си.
Истината е, че действително си силна, неустрашима и боец... и ти го казвам, защото искам сама да видиш тези качества у себе си. Искам да те хвана за раменете и да те разтреса, докато зъбите ти не започнат да тракат. Искам да се взирам в теб, докато не намериш куража да ме погледнеш в очите и да откриеш своя отговор. Искам да крещя с все сила, докато не разбереш тази едничка велика истина: ти контролираш собствения си живот. Полага ти се един-единствен живот и той минава край теб. Престани да се критикуваш и да му се не види, не оставяй и другите да го правят. Престани да се задоволяваш с по-малко от това, което заслужаваш. Престани да си купуваш неща, които не можеш да си позволиш, за да впечатлиш хора, които дори не харесваш. Престани да потискаш чувствата си с храна, вместо да се справяш с тях. Престани да купуваш любовта на децата си с храна, играчки или приятели, защото това е по-лесно, отколкото да ги възпитаваш. Престани да издевателстваш над тялото и ума си. Престани! Просто сложи край на всичко това. Животът ти трябва да е пътуване от едно неповторимо място до друго, а не въртележка, която те връща все на същото място.
Не е нужно твоят живот да прилича на моя. Ей, богу, въобще не е необходимо да прилича на чийто и да е живот, но трябва да е твое собствено творение.
Дали ще е трудно? Несъмнено! Но именно по пътя на най-малкото съпротивление си се озовала на дивана с двайсет килограма в повече, докато животът ти минава край теб.
Дали промяната ще стане за една нощ? В никакъв случай! Това е работа за цял живот. Ще опиташ нови подходи и прийоми, някои ще са подходящи и може би един ще бъде точно попадение, а следващите трийсет и седем ще са пълен боклук. А утре ще се събудиш и ще започнеш отново. И на следващия ден. И на по-следващия.
И ще се проваляш.
Ще се отклоняваш от пътя. Ще изядеш половин торта, когато никой не те гледа, или ще се разкрещиш на съпруга си, или цял месец ще пиеш твърде много вино. Ще влезеш в коловозите на рутината, защото това е животът и просто така се случва. Но разбереш ли, че ти си онази, която действително командва, ще се изправиш и ще опиташ отново. И няма да спираш, докато не усетиш, че е по-естествено ти да командваш, отколкото да те командват. Това ще се превърне в естествения ти начин на живот, а ти ще станеш жената, която трябва да бъдеш.
Откъс от книгата "Момиче, измий си лицето" от Рейчъл Холи, изд. "Хермес"
