... ще бъда до теб, когато мислиш, че ме няма. Ще те завивам нощем с тънко одеало, а ти ще потрепваш, сгушила се в косите си в моята част на леглото. Нощите ще бъдат дълги, а сутрините слънчеви.
Ще се събуждаш с аромата на кафе и ще ти нося закуската в леглото. Ще те целувам нежно по челото и ще те изпращам до вратата. Аз ще оправя масата и ще изтупам покривката, ти тичай по задачи.
В офиса ще чувам само съненото ти "Добро утро" и ще си спомням как ме гледаше, когато опитваше филийките ми с ягодово сладко. Ще ти се обадя да те чуя. Ще ти пиша, за да знаеш - мисля си за теб.
Заедно ще се прибираме у дома, а по пътя ще обсъждаме какво да сготвим вечерта. Кухнята ще ни е тясна - ти ще правиш от любимата ни салата, а аз ще сготвя нещо, което винаги съм искал да приготвя за теб. Ще ми даваш да опитвам по парченце, а аз ще отметна падналия пред лицето ти кичур коса. На всяко разминаване ще те прегръщам, а ти ще ме целуваш по челото.
Ще си легнем късно, защото времето никога няма да ни стига - да говорим, да мълчим и да се гледаме в мрака. Ще усещаш ръцете ми по теб, ще усещам как бие сърцето ти.
Ще пътуваме, ще се смеем, ще спорим и понякога ще сме сърдити. Ще гледаме скучни филми и такива, които ще ни разплачат. Ще ядем сладолед, ще се разхождаме по улиците, хванати за ръка. Ще бъдем смели, ще се страхуваме. Понякога аз ще те дърпам напред, друг път ще имам нужда от твоята помощ.
Ще обиколим много места по света, ще гледаме много залези. Нощите ни всичките ще са различни, а еднаквите ще украсим с щуротии. Ще тичаме по плажа, ще се катерим нависоко, ще опитваме нови вкусове, ще откриваме нови преживявания.
Ще сме заедно.
Знам, мен все още ме няма, но ти почакай да дойда. Може да не е днес, нито утре, но една сутрин ще се събудиш и ще ухае на кафе и сладко от ягоди.
Просто ме почакай... Вече си събрах багажа и пътувам към теб.
