Склонни ли сте да се критикувате често?
Казвате ли си, че сте безполезен?
Често ли ви спохожда униние?
Ако отговорите ви са "Да", значи вие имате чувство за малоценност и сте в депресия.
Упреците и самоподценяващите мисли възникват в първите години на живота, когато подсъзнателно или съзнателно привличаме постоянно вниманието на родителите си и сме били наказвани с думи или с недружелюбно отношение. Най-често изричаните от родителите думи са:
"От теб нищо няма да стане."
"Ти не струваш нищо."
"Ти си черната овца на семейството."
"Имаш две леви ръце."
"Загубеняк."
Някои от тези думи са валяли върху някои като градушка. Родителите ни и днес живеят в нас, дори и да са починали, под формата на вътрешен диалог, критик и др.
Както по-рано нашите родители са ни наблюдавали и са ни критикували за погрешно поведение, така и ние се наблюдаваме и се критикуваме днес. Чувството за малоценност се появява в резултат на себеподценяващи мисли.
Чувството за малоценност възниква само заради неадекватна и погрешна оценка на фактите. Заключенията обикновено не съответстват на реалните факти.
Основна задача за преодоляването на чувството за малоценност е да разграничаваме нашето поведение от нашата стойност като човек и да не ги слагаме тези две неща под общ знаменател… Едно е оценката на поведението ни и съвсем друго е оценката на нашата личност.
Как да разграничим поведението си от личността си?
1. Да се хвалим за неща, които правим добре.
2. Ако правим нещо глупаво, не значи, че сме глупави. Kaкто и когато правим нещо лошо, не значи, че сме лоши.
3. Да се отнасяме към себе си дружелюбно.
4. Да си казваме положителни неща за себе си.
5. Да приемем миналото. Някои неща от миналото може би не ни харесват, но не можем да направим нищо. Не можем да ги променим.
6. Ние определяме как да се чувстваме.
7. Да приемаме себе си - хора сме, всички имаме недостатъци.
Автор: Светла Трифонова, "Как да управляваме емоциите си"
