Ти не си името, което носиш.
Не си дрехите и бижутата си.
Не си часовника и колата си.
Не си портфейла и заплатата си.
...
Ти си призмата,
през която пречупваш болката си.
Ти си силата си в най-слабия си момент.
Ти си борбата, която водиш.
Нещата, за които я водиш.
Ти си паденията си.
Слабостите си.
Музиката, която обичаш да слушаш.
Думите, които изричаш.
Думите, които не изричаш,
но обличаш в действия.
Ти си усмивката в трудни моменти.
Ти си онзи миг, в който си тръгнеш.
Или онзи миг, в който решиш
да останеш.
Ти си любовта,
която можеш да дадеш.
Ти си избора си, дали да я дадеш.
Ти си времето, което ти отнема
този избор.
Ти не си мечтите си.
Ти си усилията, които влагаш,
за да ги сбъднеш.
Ти си всичко, което се крие
под обвивката на страховете ти.
И ако трябва да избереш
с коя светлина да блестиш
избери своята собствена.
Другото пада.
Особено вечер.
Автор: Ariadna
