Смята се, че майчинството е не само предназначението на всяка жена, но и щастие за нея. Израелският изследовател Орна Донат в своя труд "Съжаление за майчинството" подробно документира опита на жени, които заявяват, че тяхното майчинство е грешка. Това признават най-обикновени, не маргинални жени на възраст от 26 до 73 години, с едно или повече деца. Те работят, учат, имат съпрузи и жилище и напълно осигурен живот. Тях ги обединява едно - те са нещастни от това, че са станали майки. Защо това се случва и може ли обществото да се промени така, че жените да престанат да страдат от бремето на родителството? По темата с Орна Донат разговаря журналистката Дария Шипачева за Лента.ру.
Кога осъзнахте, че сте "чайлдфри" и сблъскахте ли се с някакви проблеми - обществено осъждане, натиск, критика?
Бях на 16, когато разбрах, че няма да съм майка, а не че няма да имам деца. Специално правя този акцент върху майчинството, а не върху децата, сякаш с тях нещо не е наред. Това, че се идентифицирам не като "чайлдфри", а като жена, която не иска да бъде майка. Никога не съм смятала нежеланието си да не съм майка за проблем, който трябва да решавам: за мен е логично, че някои жени искат да са майки, а други - не.
Установих, че обществото се отнася към мен така, сякаш имам проблем, който трябва да бъде решен и това отношение стана мой проблем, а не моето нежелание като такова. Тук, в Израел, жените, които не искат да са майки, все още се осъждат, наричат ги неистински жени, неженствени, безумни, инфантилни и егоцентрични.
От кога изучавате въпросите, свързани с майчинството, бащинството и родителството като цяло? И до какви основни изводи стигнахте?
Занимавам се с изследвания за различията между половете в областта на майчинството и бащинството от 2003 година. През 2007 година защитих магистърска дисертация за израелските жени и мъже, които не искат да бъдат родители. Това изследване разшири и задълбочи разбирането ми за социалната аксиома, според която майчинството е "по природа": приема се за естествено, че жените искат да са майки, защото са жени; предполага се, че е естествено всяка жена, която е физически и емоционално здрава, да знае какво да прави след раждането на дете - нали е жена и уж е естествено всяка жена да оцени майчинството като достойна промяна в своя живот и да предостави на обществото "щастлив край" на историята, тъй като това е същността на съществуването ѝ - нали е жена.
Разрешението на жените и майките да формулират своите собствени истории, които като правило са много разнообразни, може да означава, че обществото трябва да преосмисли тази аксиома. Тя е много полезна за държавата, икономиката, капиталистическия строй, религиозните режими и патриархалните хетеронормативни интереси. Да се признае, че има жени, които не се чувстват комфортно в майчинството и съжаляват за него означава да се позволи на жените да са господарки на телата, мислите, спомените, емоциите, желания и потребностите си. А това вероятно е опасно за обществото, тъй като неговото процъфтяване е основано на това, че жените тихомълком "вършат своята работа", без да мислят за това, че може да се живее по друг начин.
Акцентирате върху майчинството, а не върху бащинството. Кои са основните разлики?
По въпросите на родителството има явни полови особености. Първо, върху мъжете не се оказва толкова силен натиск да станат бащи, освен това те могат да станат бащи и в по-късна възраст. Освен това, за да се смятат за мъжествени, не е задължително да са бащи. А майчинството сякаш е доказателство за женственост. Второ, има полово разделение във въпросите за грижата за децата - от жените се очаква, че именно те основно ще се занимават с възпитанието на общите деца. Така че много мъже искат да станат бащи и в същото време вярват, че ще им се отдаде да избегнат задълженията по възпитанието на децата си.
Интервюирах десетки мъже, които съжаляват за това, че са станали бащи. Една от важните разлики между тях и жените е, че повечето от тях не са искали да бъдат бащи, но партньорката им е мечтала да е майка, а те не са искали да се разделят с нея. Това се различава от тази ситуация, когато жената ражда заради заплаха от развод, а именно такъв е бил случаят при някои от участничките от изследването ми.
Беше ми необходима година и половина, за да намеря достатъчен брой жени за пълноценно изследване. Три жени отказаха интервю скоро преди срещата - отказаха участие, защото не можеха да си позволят да кажат на глас, че съжаляват за майчинството. Това не означава, че не съжаляват, те бяха сигурни в чувствата си, просто за тях беше нетърпимо да има свидетели за техните "срамни" преживявания.
В изследването си казвате, че фройдитските теории само са задълбочили положението на майките. Сега всяка грешка на жената е доживотна травма за детето, нали всички проблеми се коренят в детството. Това е непосилно бреме за родителя, което носят основно майките. Какво може да се направи, за да се облекчи това бреме?
Мисля, че първата стъпка е жените да се признаят за субекти, а не за обекти. Сякаш казвам нещо очевидно, но в патриархалния ред за мнозина това не е очевидно - че сме хора от кръв и плът, а това означава, че ние с всички сили може да се стараем да сме идеални, но да не успеем. А това означава, че може да допускаме грешки.
Понякога дори въвличането на партньора не винаги облекчава жената?
На жените от детството се втълпява, че именно те трябва да се грижат за всичко - за децата, за мъжете, за възрастните роднини... Но къде е нашето право за грижа? Струва си да се замислим защо правото на жените да получават грижа и внимание е по-малко важно, отколкото задължението да дават всичко това. Не съм против да се грижа за близките ми, искам да обърна внимание на това, че обществото има изгода от такова разделение на "услугите" по полов признак.
Искам да обърнете внимание на постоянното послание, че ние, жените, просто защото сме жени, по естествен начин сме подготвени да оказваме всякаква помощ на всички. В същото време мъжете в това отношение са някак некомпетентни - нали са мъже! Но природата няма общо - историята ни, социалните норми и личните истории говорят, че именно политическите интереси стоят в основата на подобни митове.
Можете ли да си представите идеално общество, в което майчинството ще престане да е непоносима тежест?
Наскоро четох статия за подобен експеримент. Първото, което трябва да направим за намаляването на гнета на майчинството, е да намалим натиска върху жените като майки. Да премахнем този мъчителен и агресивен императив, който кара неизвестен брой жени да бъдат майки по съгласие, но против желанието им. Да се позволи на жените да взимат решение за майчинството, тъй като само те имат право на това решение, макар че непрекъснато се правят опити да бъде отнето правото им да се разпореждат с матката си.
След това ние трябва да преосмислим настоящия западен модел на възпитание на децата, тъй като той създава проблеми на много жени. Необходими са сериозни промени, които биха могли да облекчат някои трудности. В частност това е развитието на детските ясли и градини, промяна на това как мъжете се социализират в бащинството, за да не е родителството само връзката "майка-дете", данъчните облекчения, достъпно жилище и субсидии за заплащане на детската градина. Трябва да помним и за връзката между пола и социалната класа или т. нар. феминизация на бедността. За да се борим с нея, трябва да отчитаме трудностите, с които се сблъскват майките с нисък доход, самотните майки, цветнокожите, мигрантките, представителките на ЛГБТ обществото, а също и майките с физически и умствени нарушения.
