В себе си инвестирай, момиче! В своята независимост, в своята сигурност, в своята цялост, в своята зрялост.
Зрялата жена е мъдра жена. Тя не унива от нищото. Тя е непоколебима да живее живота с всичките му сгоди и несгоди. Тя живее с хъс за утрото, за деня; тя не тъгува по миналото, тя не се терзае за бъдещето, защото живее с разум в днешния ден.
Зрялата жена е зряла и на 20 и на 40 и на 60 години. Тя знае, че след нея има по-млади, че пред нея има по-умни, че до нея има по-заможни. Това не я стряска, не я разконцентрира от себе си днес. Тя се изгражда от своите грешки, от примерите, които взима около себе си.
Тя се учи да обича себе си всеки ден. С всяко свое несъвършенство, зрялата жена знае да открива себе си за света, и се приема каквато е, защото знае, че друга като нея няма. Че тя е потребна, на точните хора, които имат нужда от нея. Там където не е потребна не влага излишни усилия да се предлага, тях тя раздава за себе си и за живеенето на днешния ден мъдро.
Да живееш мъдро всеки ден значи да се влагаш в него от сутринта до вечерта. Да го изпълваш със смисъл – да отмяташ задачи, да поставяш цели, да превъзмогваш трудности, да откриваш радости. От прането, което си простряла рано, преди да изведеш децата на училище, през ежедневните задачи, които те очакват, до няколкото страници от книгата, която си зачела, до глътките аперитив, които си си позволила (без да им пресмяташ калориите!), до новото, което си научила, осмислила, оползотворила.
Влагай се в деня си момичe! За да имаш съдържание. Зрялата жена е мъдра жена. Тя знае, че най-важно e, да е пълна със съдържание, което на първо място е интересно на нея самата.
Нито децата ти, нито съпругът ти, родителите или приятелите ти няма да останат с теб във всяка минута на деня и на живота, той тече за всички ни по различни плоскости, с различни темпове. Ние присъстваме в животите си и изграждаме от присъствията си своето общество, към което принадлежим, но никой не живее теб, ти трябва да живееш себе си. Да се изпълваш със съдържание, за да ти е приятно със себе си, и когато си сама, и когато си заобиколена от други. Нямаш ли свой пълнеж - нямаш нищо.
Ние жените имаме способността да говорим в множествено число, приобщавайки се към група – ние (аз и детето) – ние (аз и половинката ми) –ние (семейството), сякаш за да изведем напред задължителното благородство на това, че принадлежим и някой принадлежи на нас, опираме се стабилно и на сигурно на тази основа. Понякога това ни повлича, вгражда ни в грижата за другите, и без да е нужно и искано от нас – обезличава ни. Затова, гледай в себе си, та когато другите гледат теб, да виждат личност, а не помощно колело в ежедневието.
Зрялата жена е мъдра жена! Мъдростта да изживява дните си по най-добрия начин за всяка ситуация, в която попада. Спокойствието, което успява да си наложи в неспокойните си моменти. Вярата, която има в себе си, когато трябва да е най-обезверена. Цената, която плаща за своите желания да не й е непосилна. И това се отнася за всяка жена около теб, около мен, за теб, за мен. Независимо къде живееш, независимо какво работиш, независимо колко си „успяла“ по нечии наложени стандарти. Да изживяваш своя смисъл, не да се проектираш върху чужди потребности. Защото чуждите потребности могат да бъдат удовлетворени много по-успешно от личност, която има пълнеж.
Имай идея за себе си, от идеята създавай реалност. Такава реалност, която те прави щастлива жена, реализирана личност и пълноценен човек. Тогава всяко твое ние ще бъде вдъхновяваща проява на женско съзидание. Любовта към половинката, грижата за децата, приятелското обкръжение, служебните задължения, хобито ти, новите ти цели, стойностните спомени.
Себе си гледай момиче! Помагай на душата, тялото, денят, мисълта, действията ти да бъдат в хармония по между си. Те имат нужда от това, за да бъдеш ти най-доброто, на което си способна. За да се усмихнеш, когато се видиш, вместо да подминеш огледалото!
Автор: Мартина Стоева
