Идва момент, в който всичко, от което имаш нужда, е топлина и спокойствие. Нямаш сили, енергия за друго. Не те и влече.
Толкова си се качвал и слизал в емоциите си, в стремежите и в желанията си... Толкова често си падал, миг, преди да стигнеш високото. Толкова неочаквано си се озовавал с главата надолу и си губил хоризонта си. И толкова, толкова енергия ти е отнело да останеш цял... Че днес просто имаш нужда да слезеш от това влакче на ужасите.
И да спреш. Ако може, в нечия прегръдка. Ако не - прегърнал останалото от себе си. Да се отпуснеш. Да не мислиш. Да се усмихнеш на глупака, който си бил. Да стиснеш ръката си за онова правилно решение.
Идва момент, в който всичко, от което имаш нужда, е топлина и спокойствие...
Без разговори на висок тон. Без емоционално прегряване. Без нелепи спорове.
Учиш се да подминаваш дребното. Това, което утре ще е без значение, вече не може да те владее, днес.
Идва време за спокойствие и топлина. Всичко друго е извън новата ти същност. Уморен си от екстремни сюжети. Търсиш пулса си, защото вече не го усещаш в ушите си, учестен.
Учиш се да бъдеш река. Защото твърде дълго си бил море. И твърде са те уморили бурите.
Понякога на прага на себе си срещаш самия себе си. Ако може, в нечия прегръдка, ако не, прегърнал останалото от себе си...
Автор: Ariadna
