(Да загърбиш една любов е по-трудно, отколкото някога сме предполагали. Всички дни, прекарани заедно, всички незабравими моменти и луди нощи. Всички трудни моменти, щастливи дни и цялата тази любов... остава в миналото.)
Здравей Любов,
каквото и да напиша, няколко реда няма да са достатъчни, за да опишат как се чувствам аз. Мина една година, от както с теб се разделихме, може би 1 година е малко за теб, но за мен е като цяла вечност, а аз тогава за тебе бях едно малко и наивно момиченце, което въпреки това, беше готово да даде всичко за теб, а ти се подигра с него...
Напоследък се питам дали си същия. Дали се смееш и усмихваш по същия начин. Аз не съм същата, но се надяваш да срещна някого, който да успее да върне цялата любов, която ти оставих. Аз си спомням всичко, звукът и смехът ти, твоите ръце около мен, дори и болката, която се почувства, когато ти ме напусна, усещането е толкова самотно.. А ти? Ти спомняш ли всичко, което сме правили заедно?
Днес бях на нашето място. Припомних си за първата ни целувка, твоя смях и безкрайните ти шеги. Всъщност никога не съм ги забравяла. Просто се опитах да ги удавя, но ти си като спасителен пояс.. отново изплува.
Не е нужно да казваш какво направи, аз знам. Жалко е, че аз съм тук, а ти някъде там. Бурята, която остави, когато си замина почти ме опустоши. Проблемът не е там, че не ти вярвам, а че не вярвам на никого сега. Но болката е временна, а спомените завинаги.
Знаеш ли, понякога се сещам за теб. Даже доста често. „Не се ли умори?” - по цял ден, тичаш из мислите ми. Искам да ти кажа, че ти беше истината за мен. Дори и след края, искам да ти кажа, че аз не излъгах, винаги бях твоя и искам да ти кажа, че ако някога ме потърсиш, най-вероятно ще откликна, но никога няма да те погледна по начина, по който те гледах преди... И най-ужасното е, че след всичко, което преживях, аз продължавам да избирам теб. Да мисля за твоето щастие вместо за моето. Мразя се за това. Но колкото и да се опитвам, каквото и да правя аз винаги ще мисля първо спрямо теб.
Искам да се върна при очите твои и да те разплача, както ти мене, за да видиш колко много боли, да обичаш някого толкова много, а той да те остави. Не вярвах! Не вярвах, че ще плача точно заради теб. Не съм си и помисляла, че мога да се влюбя в теб, че ще ми липсваш толкова много. Всичко това, не го вярвах докато не настъпи Онзи фатален ден, който беше като гръм от ясно небе.
Обичам те, обичам те и те обичам. Вчера, днес и утре. Жалка съм, че те обичам безкористно въпреки това, което ми причини. Знам, че не ме обичаш. Знам, че дори не минавам за секунда през ума ти и не знам защо, но ти просто живееш в мен. И съжалявам, наистина съжалявам, че ти дадох толкова много любов, която ти не заслужаваш и не знаеш как да задържиш, а аз ще те преживея, просто защото Ти не ме заслужаваш!
И ето ти сега си с друга (поредната, защото знам, че няма да е последната в ръцете ти), а до преди година бях Твоето Момиче. Как се чувстваш с Нея? Говориш ли и същите мили думи, които казваше на мен? Тя цветя обича ли...а на мен прилича ли? Водиш ли я по местата, където водеше мене? Много бързо ме замени?
А щастлив ли си, кажи?
