Много са опитали. Повечето са се провалили. По-слабите няма смисъл дори да се опитват да достигнат до нея, защото ще им отнеме повече от колкото имат. Тя изисква издръжливост, решителност и наистина безмилостна любов.
Жената, която се връща от Ада, ще ви отблъсне. Отново и отново. Тя ще ви изпитва, ще иска да разбере дали душата ви е достатъчно силна, за да устои на бурите, които бушуват в нея. А нейната е непредсказуема – понякога опустошителен ураган, който се движи с яростта на страданието й, друг път тих пролетен дъжд, който ръми, съсредоточен в болката си.
Когато е нежен дъжд и мълчаливо се гонят сълзи по бузите й, обичайте я. Когато е гръмотевица и свиреп вятър, причиняващ хаос и болка, обичайте я по-силно.
Тази жена е противоречие, махало, което винаги ще се люлее между страховете си и трудно ще намира баланс. Но тя никога няма да ви каже, че се чувства несигурна. Един ден ще иска да сте до нея, да галите косите й и да държите ръката й, а на следващия ще пожелае независимостта и самотата си.
Жената, която се връща от Ада, знае най-добре колко демони носи в душата си. И докато вие спите, тя се бори с тях, със страховете си. Опитва се да накара счупените фигури да се впишат в пространството, да разбере как функционира всичко. Понякога се страхува да заспи, за да не се върне там, откъдето идва, дори насън. Страхува се, че ще изгуби контрол върху себе си. Затова на следващия ден тя ще бъде уморена и ще се нуждае само от себе си.
Но когато ви допусне до себе си, обичайте я. Когато ви отблъсне, обичайте я по-силно.
Понякога тя ще забравя, че се връща от Ада и светлина ще струи от очите й, а смехът й ще бъде като ценна мелодия. Но понякога ще я боли толкова много, че пространството около нея ще вибрира.
Когато тя е светлината, обичайте я. Когато се връща в тъмнината, обичайте я по-силно.
