"Трябва да продължиш да търсиш щастието" – това ми каза най-добрата ми приятелка след поредната раздяла. И в този момент се замислих какво значи да го "търся". Ами ако не го открия? Това значи ли, че моето собствено щастие зависи пряко от това дали ще срещна любовта на живота си? Не може да е истина.
Знаете ли, разбрах, че щастието никога не свършва. То е неизчерпаем ресурс, който седи вътре в нас. Понякога го зариваме зад купища тревоги, грижи и проблеми, но то още е някъде там на дъното и чака да "разчистим", за да го открием.
Търсейки щастието, всички постъпваме точно като малко кученце, което постоянно се опитва да хване опашката си – гоним го, тичаме с всички сили след него, борим се и не можем да го хванем, а не осъзнаваме, че то всъщност винаги е с нас, но ние не го забелязваме.
Щастието не се крие в това някой да ни подари цветя и да ни заведе на романтична екскурзия. То е в това да имаме на кого да се обадим, че сме пристигнали. Защото понякога животът ще бъде несправедлив, труден, разочароващ, ще губим хора, но ще се появяват нови.
Не е нужно да си постоянно усмихнат, влюбен и добре облечен, за да си щастлив. Не е нужно и да бъркаме целите и амбициите си с щастието. Защото то не е крайна цел, а придружител по пътя ни.
