Дълго време страдах от ниска самооценка. Много години нямах никакво самочувствие. Не вярвах в себе си. Не бях достатъчна за никой човек, който идваше в живота ми. Винаги нещо ми липсваше, винаги имаше нещо, което трябваше да променя. Нещо, което не ми е наред. Идваха, взимаха и си тръгваха. Не харесваха очите ми, косата ми, луничките. Не харесваха работата ми, мечтите ми, думите ми. Приятелите, жаждата ми за пътуване, тихите ми мигове, мълчанието. Всичко това ме направи дистанцирана и студена. Спрях да прегръщам.
Спрях да протягам ръце. Никой не остана със сигурност, никой и не си тръгна със сигурност. С всеки следващ се чувствах все по-объркана. Искаха да са тук, но не точно сега. Искаха да си тръгнат, но не днес. Не беше правилния момент, не бяха готови, времето беше скапано. Досегашните връзки бяха изтощителни, имаха други приоритети. Сравняваха ме с жените им - бившите или онези, за които мечтаеха. Опитвах се да стана идеала им. Да им дам всичко, което искаха. Това никога не бях аз.
Затварях се все повече за света и станах непробиваема. Чувствах се никоя, ничия. Жалка. Малка. До един момент, в който започвах да откривам наистина какво имам и да го ценя. Да се уважавам. Научиха ме да се събирам в себе си. Научиха ме да се грижа за мен. Да разчитам на себе си. Всяка следваща такава среща ме доближаваше все повече до мен. Не съжалявам. В момента се чувствам лека. От миналото ми не е останала и следа, защото съумях да взема всичко, което имаше за мен навреме. Винаги съм казвала, че уча прилежно уроците си. Винаги ще го правя. Водя битките си сама и съм мъжко момиче. С времето се научих, че да си силен не означава да си корав и студен, а да си признаваш, че си слаб и си човек също. Да не сдържаш сълзите си. Плача. С тъга и благодарност - че съм точно тук и съм точно това, заради всичко онова.
Обичам живота - винаги ти взима всичко излишно, за да ти даде много повече и много по-добро. Надхвърляйки и най-смелите ти представи.
Смелост е моята дума. Това е всичко, което искам - в себе си и в хората около мен. Стига ми.
Автор: Силвия Крумова, SilviAmica
