През по-голяма част от живота си се опитвах да се впиша. Да стана по-малка. По-тиха. По-малко чувствителна. По-малко упорита. По-малко изискваща. Тъй като не исках да бъда в тежест или да отблъсквам хората.
Исках те да ме харесват. Исках да ги е грижа за мен и да ме ценят. Исках да бъда желана.
Заради това в продължение на години жертвах себе си, за да направя другите щастливи. И страдах.
Но ми омръзна да бъда нещастна и приключих с вписването. Разбрах, че не трябва да се променя, за да се превърна в идеала на някого.
Аз съм стойностен човек. Не защото другите мислят, че съм, а защото съществувам. Моите мисли имат значение. Моите чувства имат значение. Моите думи имат значение.
И с или без разрешението или одобрението на някого ще продължа да бъда това, което съм, и да казвам моята истина.
Дори това да ядосва някои хора, дори да ги кара да се чувстват неудобно, дори да изберат да си тръгнат. Отказвам да се вписвам повече.
Избирам да уважавам чувствата си. Избирам да си позволявам да получавам това, което желая. Избирам себе си!
