Човек се ражда сам, умира сам, но между тези два момента живее в обществото, живее с другите. Самотата е основната реалност; обществото е нещо случайно. И ако човек не може да живее сам, ако не познава своята самота в тоталната й дълбочина, няма да познава себе си.
Всичко, което става в обществото, е външно: това не си ти, това са твоите отношения с другите. Ти оставаш непознат. Нищо не може да те открие от външната страна.
Но ние живеем с другите. Поради тази причина самопознанието е напълно забравено. Знаеш нещо за себе си, но индиректно - то ти е казано от другите. А това е странно, абсурдно, че другите трябва да ти казват за самия теб. Идентичността, която имаш, ти е дадена от другите; тя не е истинска, тя е само един етикет.
Дадено ти е име. Името ти е дадено като етикет, защото за обществото ще е трудно да установи отношение с един безименен индивид. Не самото име ти е дадено, самата представа, която имаш за себе си, ти е дадена от обществото: че си добър, че си лош, че си красив, че си интелигентен, че си нравствен, светец или каквото и да е.
Представата, формата, също ти е дадена от обществото, но ти не знаеш кой си всъщност. Нито името ти разкрива нещо, нито формата, която обществото ти е дало. За себе си оставаш непознат.
В това е основният проблем. Ти съществуваш непознат за себе си. Това незнание по отношение на себе си е невежество и това невежество не може да се преодолее от никакво познание, което другите могат да ти дадат.
Докато не достигнеш до себе си директно, ще останеш в невежество. А невежеството поражда тревога. Страхуваш се не само от другите, страхуваш се и от себе си, защото не знаеш кой си ти и какво е скрито в теб. Не ти е известно какво е възможно, какво ще изригне от теб в следващия момент. Продължаваш да трепериш, животът се превръща в постоянна тревога.
Съществуват много проблеми, които предизвикват безпокойство, но те са вторични. Ако проникнеш дълбоко, тогава всеки проблем в крайна сметка ще ти покаже, че основната тревога, основното безпокойство е, че си невежа по отношение на себе си - за източника, от който произлизаш, за края, към който се движиш, за съществото, което си точно в този момент.
Ошо
