Искате ли да овладеете умението да мислите, ще трябва да го направите сами. С други думи, вие сами ще трябва да мислите. Не можете да позволите друг да го прави вместо вас. Може да ви се струва очевидно, но ще останете изненадани колко хора се опитват да облекчат задачата си, като следват начина на мислене на други хора.
Все пак ще ви спестя усилията да формулирате сами Теорията на относителността. Има специфични области, за които не притежавате нужните умения, затова по-добре оставете учени, математици, икономисти, статистици и инженери да разсъждават вместо вас.1 Въпреки това обаче не приемайте изводите им за даденост, а първо се убедете, че знаят какво говорят и не робуват на труднозабележими предразсъдъци например.
С изключение на тези случаи – които изискват високоспециализирани познания, за да се разберат мисловните процеси, – оттук нататък ще трябва да разсъждавате сами. Можем да приемем, че човек мисли само когато го прави самостоятелно. Защото всеки има различна гледна точка и чуждата логика невинаги е подходяща за вас. Всички ние сме самостоятелни личности и да оставим другите да мислят вместо нас е не само проява на мързел, а и гаранция, че невинаги ще стигнем до правилните изводи. Затова Правилата, изложени в първата част на тази книга, са основата, която трябва да положите, преди да извлечете някаква полза от останалите.
Правило №1
Избягвайте безкрайното ехо
Когато сте били малки, не сте разсъждавали самостоятелно, а сте правили това, което родителите ви кажат. Възприемането на ценностите и принципите на родителите е неизменна част от битието на всяко дете. Но когато то порасне, започва да открива, че неговите учители следват малко по-различен набор от правила, а неговите приятели в училище изповядват мнения и ценности, които са още по-различни. Затова порасналото дете започва да променя предишните си възгледи и да възприема други, заимствани от съученици или приятели, които разсъждават по различен начин от неговите родители. Когато човек е млад, вероятно обмисля внимателно тези неща.
Разбира се, много лесно и удобно е да общувате само с хора, които, общо взето, разсъждават като вас. Когато оформяте ценностната си система, търсите хора със сходни възгледи. Когато някой изрази мнение, което съвпада с вашето, това подхранва самочувствието ви, подсилва усещането, че сте прави, утвърждава гледната ви точка, помага да се почувствате на мястото си. Това е много приятно. Можете да прекарате известно време заедно и всеки от вас ще усети, че другият споделя възгледите му, ще почувства неговата подкрепа и своята правота. Ще намерите партньор, който разсъждава като вас, може да намерите и приятели, които да приличат на вас, и да работите на място, където всички да мислят като вас.
Тъкмо това наричам безкрайното ехо. Да, то ви помага да се чувствате комфортно или да се утвърдите в дадена общност, но ви пречи да бъдете самите себе си. Всеки във вашия свят гласува като вас, подкрепя същите каузи, изповядва същите вярвания, ценности, предразсъдъци, всички вие принадлежите към една и съща социална медия, към една и съща онлайн група.
Става все по-трудно и по-трудно да мислите различно. На практика вие сте се лишили от възможността да погледнете на света по друг начин, освен може би за да се съгласите всички заедно колко грешно разсъждават останалите и да се поздравите за собствената си мъдрост и правота. Това означава, че не желаете да променяте възгледите си, защото приятелите ви ще заявят, че вие не сте прави, а това няма да ви бъде приятно.
И все пак светът е пълен с хора, които не са съгласни с вас по всеки въпрос. Сигурно рядко ги срещате, но възможно ли е всички те да грешат? Някои от тях са интелигентни като вас и имат не по-малко основания да изповядват своите възгледи. А може би дори повече – защото вие сте престанали да разсъждавате самостоятелно и сте предпочели груповото мислене, където вашите възгледи са всъщност колективни и където вече не ви се налага да се справяте с предизвикателства. Вие вече не сте самостоятелна личност. Неволно сте се превърнали в своего рода... овца.
Искате ли да следвате Правилата на мисленето, трябва да разтърсите статуквото, да разширите мирогледа си, да започнете да изслушвате чуждите идеи с отворен ум. Един от най-добрите начини да го постигнете е като започнете да подбирате приятелите въз основа на онова, което представляват като личности, а не въз основа на това, в което вярват. Поставете си за цел да се сдобиете с приятели на различна възраст, с различна култура, с различен произход, от различни обществени прослойки. Когато се озовете сред тях, те ще ви помогнат да погледнете на света по по-нюансиран начин и ако възгледите ви не съвпаднат с част от техните – защото не всички хора са еднакви, – ще ви се наложи да поразсъждавате самостоятелно.
Другите правила може да прочетете в книгата "Правилата на мисленето" от автора Ричард Темплар. Именно тези правила ще ви помогнат да откриете нови решения, да избегнете досадни грешки, да поддържате мозъка си активен, да сте по-креативни и да живеете по-здравословно и спокойно.
