"Любовта" е eдно от най- неразбраните понятия във философията и в ученията за личностно развитие, а и в повечето любовни поеми и парчета.
И ако "любовта" е объркваща, то тогава "любовта към себе си" може да бъде много заблуждаваща. Затова натискам пауза на разговора за любовта към себе си и тук вмъквам "състраданието" и "смирението"… Чувството за "състрадание" е много по-топло и близко за повечето от нас. Затова да започнем от него.
Защото…
Да бъдеш състрадателен и смирен към себе си е именно тази дълбока любов към себе си. И нямам предвид просто релакса в петък и следобедната дрямка в събота.
Лесно е да обичаш себе си, когато за работата, която си свършил, ти платят. "О, да! Аз съм невероятен! Така добре успявам да се справя с всички трудности. Обичам себе си”.
Но какво става, ако си го казваме и по време на другата истина:
“Излъгах, но все пак обичам себе си.”
“Изневерих, но все пак обичам себе си”.
“Бях арогантен, но все пак обичам себе си”.
“Искам да отслабна 5 килограма, да ходя на фитнес редовно, а току-що изядох една филия с течен шоколад, но пак обичам себе си”.
"Още изживявам агония от раздялата ми с…, но пак обичам себе си”.
“Зацилклил съм, но пак обичам себе си”.
Точно този миг, в който е необходимо да съберем тъмнината със светлината, е най-неудобен и се чувстваме дори и леко принудени, арогантни, безотговорни, прекомерни. А може и виновни. Но точно там се случва трансформацията – когато заобичаме в себе си това, което изглежда неподходящо – когато прегърнем сенките си.
Ако можем да съберем малко нежност за себе си, точно когато смятаме, че сме най-лоши, точно когато мислим, че заслужаваме критика или наказание – тогава сме на пътеката към здравословното самочувствие. Това не означава да не поемаме отговорност за постъпките си, да сме лоши, да не се чувстваме зле, че не сме спазили обещанията си… НЕ.
Но непосредственото състрадание към себе си след грешките ни, ни дава сила да предприемем следващите си най-добри крачки.
Истинската любов към себе си трансформира омразата ни към себе си във внимание за себе си… а от това внимание се ражда и благостта.
Източник: judway.eu
