Знаете ли, че средно 6,7% от пълнолетното население на света страда от депресия? Процентът на подрастващи, диагностицирани с този проблем, също расте. За хората, които не са част от въпросните 6,7%, е невъзможно да разберат през какво наистина преминава някой с депресия. Липсата на осведоменост относно психичните заболявания и големите неточности в медиите неизбежно водят до дезинформация. Ето кои са най-често срещаните митове.
1. Депресията е просто тъга
Всеки преживява периоди на тъга или скръб през живота си, но не всеки може да преживее клиничен депресивен епизод. Като едно от най-разпространените заболявания на мозъка, депресията надхвърля тъгата и засяга всеки аспект от живота на страдащия. Когато някой е депресиран, нещо толкова просто като вземането на душ може да изглежда като непосилен труд.
2. Депресията е слабост на характера
Депресията няма абсолютно нищо общо със силата или характера, както ракът или всяка друга болест. Това е комбинация от генетични, биологични, екологични и психологически фактори, които надхвърлят настроението. Изследователите знаят от години, че хората с депресия имат по-висок риск от сърдечни заболявания и инсулт.
Вижте още: Карълайн Лабушер - От депресирана домакиня до модел на 58
3. Депресията е въпрос на избор
„Ти си толкова млада и хубава, за какво си депресирана?“ Външният вид, семейното положение и възрастта не са от никакво значение. Подобни изказвания могат да добавят чувство на вина у крехката психика на хората с депресия. Повярвайте, никой не избира да бъде депресиран.
4. Депресията не е „проблем от първа необходимост“
Според СЗО 350 милиона души по света страдат от депресия. Това са почти 7% от световното население, а 20-40% от жените в развиващите се страни изпитват следродилна депресия. Депресията не дискриминира. Идеята, че външните обстоятелства са единственият фактор, допринасящ за разпространението на мозъчни заболявания като депресия, отхвърля генетичните, биологичните и много други фактори.
5. Антидепресантите водят до пристрастяване
За разлика от някои лекарства против тревожност или сънотворни, антидепресантите не водят до привикване. Ефектите на спиране водят до физиологична реакция на тялото, подобна на тази при внезапно спиране на инсулин при диабет. Ето защо лекарите препоръчват бавно намаляване, вместо пълно спиране.
6. Тези, които се борят с депресия, са „луди“
Като се има предвид броят на хората, които приемат някакъв вид психотропни лекарства, независимо дали за депресия, тревожност или друго състояние на психичното здраве, твърдението, че всеки един от тях е „луд“, е повече от невежество. По-важното е, че използването на думата „луд“, за да се опише човек, който се бори с психично заболяване, е потенциално много вредно.
