Мениджърският подход „команда - конрол“ отдавна не е на мода. В същото време този стил на управление и микроменджмента (мания да се следят процесите до дребни детайли) все още са част от поведението на много шефове. „Най-добрият начин да се свърши нещо, е като го свършиш ти самият“ - изхождайки от този начин на мислене, но съзнавайки че не могат да бъдат човек-компания, те се опитват да надзирават как се случва абсолютно всичко.
Без значение дали си IT шеф, на когото му липсват разрешения за достъп до инструменти за сътрудничество, или пък жена, която управлява екип и притиска служителите си да свършат работата, най-вероятно с това свое поведение вредиш на продуктивността.
В исторически план, лидерите по-скоро са контролирали хората, вместо да се свързват с тях. Според американския преподавател-невролог Долтън Кехоу (автор на Mindful Management), този подход е имал негативен ефект върху съзнанателните, неврологични нужди, които мотивират хората да работят продуктивно. Причината е, че вътре в човешкия мозък нещата се усложняват, когато някой има легитимното право да ни казва какво да правим. Една част от мозъка ни знае, че ситуацията изисква внимание, но огледалната невронна система предполага, че доминантността на другия всъщност е заплаха „от ниско ниво“, според организма. В случая на присъствие на враждебен шеф, който се опитва да контролира, се изпълваме със страх и по естествен начин започваме да желаем да избягаме от този човек.
Доминантно държащите се лекари са възприемани негативно от пациентите. Доминантите мениджъри „отглеждат“ своенравни служители. Ако шефът говори по пренебрежителен начин или показва липса на доверие като опитва да контролира, служителите автоматично започват да се съпротивяват. Джон Зингър и Ейми Къди посочват в изследване, че повечето мениджъри необмислено наблягат на силата си, компетентността и приноса към работата. Това не ангажира емоционално подчинените им хора, напротив.
За да се почувстват хората ангажирани, следва нервната им система да имитира подходящи за това емоции (като позитивното очакване или оптимизма, че нещо ще се случи), демонстрирани от мениджъра. Така те се вдъхновяват и автоматично започват да имитират настроението. Ако шефът се държи дистанцирано, агресивен е или се отнася с тях надменно, равнището на мотивация се понижава, а с него и продуктивността. Лошите сигнали карат служителите да възприемат висшестоящия като „заплаха от ниско равнище“. Емоционалната им енергия се насочва в посока навътре, с цел самозащита, вместо да бъде впрегната в нещо продуктивно за фирмата.
Съветът на невролозите към мениджърите е: давай повече свобода на служителите и излъчвай оптимизъм. Това ще повиши продуктивността.
