Ясно си спомням деня, в който се срещнахме. Много "вода изтече" от тогава, но не съжалявам за нито едно нещо, дори за моментите, когато сърцето ми се разпадаше, а очите ми бяха като водопади. Ти беше само мечта, защото си мислех, че не съм достойна за мъж като теб.
Да, аз бях това момиче, което гледаше снимката ти на компютъра и се молеше на всички висши сили един ден да ме забележиш. И случайно или не, след толкова години пътищата ни се пресякоха. И дори сега, след всичко, което преживях, ти ме накара отново да повярвам в магията.
Нашата история далеч не е съвършена. Но и не трябва да бъде. Нали чарът на живота се криел именно в несъвършенствата? Това съвсем не ми пречи да те виждам навсякъде, да помня всяка песен, която сме слушали, защото ти се превърна във важна част от живота ми. И знам, че и ти ме искаш в своя, но не по начина, по който аз се нуждая от теб.
Дадох ти всичко, но получих частици. Винаги имаш тайни и истории, които нямат смисъл. Знам, че ме обичаш с половин сърце, защото останалата част е емоционално недостъпна. Надявам се, че ще намериш време и сили да се "излекуваш". Знам, че стените, които си сложил, са там, за да те предпазят. Може би тези стени ти нашепват, че хората винаги си тръгват, но това е лъжа.
Защото аз ще остана колкото време е нужно. И когато дойде това време, ще ме видиш от другата страна да те чакам. Обичах те, когато се срещнахме. Обичам те и сега. Ще продължа да те обичам, дори когато ме боли…
