Колко бързо се развиваме? Колко бързо получаваме нещата в живота си? Това е новата мярка за успех. Събуждаме се и започваме да се борим с деня – бързо, скорострелно, държейки в ръка чаша с кафе.
Тичаме, закъсняваме както винаги, започваме работа, отмятаме задачи, ядем на крак, правим безкрайни списъци – за пазаруване, за срещи, дори за семейството. Нямаме време дори да обичаме, но пък имаме "модерна" любов. Той дали ме слуша изобщо? Благодарен ли е за това, което има с мен? Намира ли радост в простите удоволствия? Въпроси, които рядко задаваме и чиито отговори май предпочитаме да не знаем. Ако не ни провърви с тази любов, продължаваме смело, с гордо вдигната глава. Не можем да си позволим да бъдем заблудени повече от веднъж. Можем да надхитрим системата. Затова добавяме още нови правила в "списъка" за следващия път.
Животът се движи прекалено бързо и не можем да си позволим да попаднем два пъти в един и същи капан. Трябва да действаме бързо, нали така? Като на интензивен курс по любов.
Поздравявам всички ни за превръщането на този живот в маратон от цели. Но най-вече ни поздравявам за превръщането на любовта в нещо обикновено, цинично, развлечение от сивото ежедневие и с вечно търсещ поглед се оглеждаме за нещо "по-добро".
Всичко около нас е твърде силно. Прекалено бързо. Чувствам се твърде малка за големия свят и твърде голяма за малкия свят, който е останал вътре в нас. Ами ако "модерната" любов не е за мен? Има нещо вълшебно, когато някой толкова много обича, че нито една дума или голям жест не могат да опишат емоцията.
Има нещо магично в това да защитиш любовта, която изпитваш към някого. Отнасяйте се към любовта лично. Защото това, което съществува между две души никога не може да стане отживелица, която може да бъде заместена с "модерна" любов по списък.
