Знаеш ли, Свети Валентин малко ме натъжава… Натъжава ме, защото всяка година на този ден се сещам, че не ти казвам достатъчно често колко те обичам и колко много значиш за мен. И сега някак съм длъжна да изрека тези думи, да ти покажа любовта си. А реално мога да го правя всеки ден, всеки час, всяка минута.
Обичам те не защото е Свети Валентин. Обичам те и в най-добрите ни моменти, и в дните, когато искам да се завия през глава и да се скрия от целия свят. Обичам те, защото дори тогава, ти си до мен, страдаш с мен, държиш ми ръката. И въпреки че никога не ти благодарих, се надявам, че знаеш колко много означава това за мен.
Обичам те не защото е Свети Валентин. Не защото ще отидем на ресторант и ти ще ми подариш любимите бонбони и цветя. Обичам те, защото знам, че ще направиш същото и през останалите 364 дни от годината. Защото всеки ден ме караш да се чувствам красива, силна и значима. И, повярвай ми, достатъчно ми е да знам, че дори само в твоите очи изглеждам такава.
Обичам те не защото е Свети Валентин. Обичам те, защото животът ми е по-хубав и пълноценен с теб. Защото дори студената зима става най-топлият сезон, когато съм в твоите прегръдки. Надявам се, че винаги ще бъде така, че винаги ще бъда жената, достойна за любовта ти, тази, която ти заслужаваш. И бъди сигурен, че докато ти ме обичаш, аз няма да спра да се опитвам да съм най-добрата версия на себе си.
Обичам те не защото е Свети Валентин. Обичам те, защото знам, че заедно ще постигнем велики неща, ще построим нашия малък рай на Земята. И макар всички да казват "не бързай да остаряваш”, аз нямам търпение. Колкото повече дни минават и нашата любов, нежна като пъпка на роза, се превръща в красива градина, толкова повече искам да дойде следващият ден, който да споделя с теб.
Обичам те не защото е Свети Валентин. Обичам те, защото ти си ти и аз съм аз, когато сме заедно. Обичам те, защото ти си любовта на живота ми – истинска, топла и всеотдайна.