Жена, която е свикнала да бъде сама, ще бъде различна от всяка друга, която някога сте обичали. Това е сигурно.
Тя ще бъде най-коравият орех и стените ѝ ще бъдат издигнати нависоко, защото дълго време са я пазили от всички. Те са част от света, който е изградила изцяло сама. И въпреки че от една страна са защита, също така са източник на нейната идентичност. Те са всеобхватната обвивка на място, създадено от нея, живот, който е изградила, свят, който не принадлежи на никого освен на нея. И докато я защитават, поддържат и пазят в безопасност, това е просто това, което тя знае.
Така че намирането на място за някой друг ще бъде трудно за нея, ще бъде предизвикателство.
Жена, която е свикнала да бъде сама, вероятно ще каже (в един или друг момент), че "няма нужда от теб". Тя ще изрича вариации на "Мога да се справя сама", "Не се тревожи за това" и "Сама ще свърша това гадно нещо" толкова често, че ще започне да звучи като жена, която сякаш е всесилна.
И до известна степен всичко е вярно. Вероятно може сама, не е нужно да се тревожите за това. Но само защото може да го направи сама, защото реално погледнато вероятно няма нужда от вас, не означава, че не ви иска в живота си. Не означава, че не иска да я гледате как съвършено се справя с всяко предизвикателство. Това, че може да върви по пътя сама, не означава, че няма да се радва на вашата компания.
Вижте, истината за това да бъдете сами е, че след известно време започвате да се чувствате напълно комфортно в тази ситуация. Има сигурност в това да отговаряте само за себе си, да се грижите само за себе си, да се тревожите само за себе си. И въпреки че понякога може да бъде самотно, ви е сигурно. Това е самота, която в крайна сметка става позната и почти красива.
Така че, когато някой друг влезе и разтърси този свят и тази самота, това до известна степен е шокиращо. Това е разтърсване не само за нейния свят, но и за нейната рутина, за това, което знае.
Затова известно време ще има несигурности. Ще има някои приливи и отливи, даване и вземане. Ще има някакъв страх от нейна страна. Не само защото ще се колебае дали да ви допусне в нейния свят, дали да ви позволи да прескочите тези стени, дали да ви покани в живот, който преди е бил само неин. Но също така ще има притеснение, че ако ви допусне до себе си, ако ви се довери, ще спре да се чувства добре сама и ще започне да се чувства комфортно само във вашата компания. И присъщият страх от това е: "Какво да правя, ако той си тръгне?"
Когато обичате жена, която е свикнала да бъде сама, обичате жена, която е уплашена от възможността някога да се наложи да се учи отново как да прави това. Вие казвате: "Моля те, пусни ме вътре", докато тя казва: "Моля те, не си отивай".
Има една определена лекота от това да бъдеш сам, след като свикнеш с това, но частта от свикването често е трудна битка, невероятно тежко пътуване и тя наистина се страхува от възможността да трябва да го направи отново.
Така че, когато обичате жена, която е свикнала да бъде сама, моля ви, бъдете готови да останете. Бъдете готови да я хванете за ръка, когато каже "Мога да го направя" и отговорете с "Но мога да ти помогна". Бъдете готови да научите за нейния живот, за нейния свят и да намерите начин да го уважавате, като същевременно сте част от него.
