В момента, в който усетя, че не ме приемаш такава, каквато съм, а се опитваш да ме промениш към онова, което очакваш и искаш да бъда - си тръгвам.
Когато усетя, че е необходимо да потискам някаква част от себе си, защото не се опитваш да я разбереш и приемеш - си тръгвам.
Когато усетя, че имаш нужда да говоря за любов на твоя език, докато ти не правиш и опит да разбереш моя - си тръгвам.
Когато усетя, че каквото и да кажа, каквото и да направя то никога няма да е достатъчно за теб - си тръгвам.
Когато усетя, че омаловажаваш моментите, в които изпитвам слабост и имам нужда от опората ти - си тръгвам.
Когато се колебая дали да си тръгна винаги се питам - как ме караш да се чувствам? Какво ми даваш, какво си взимам?
Аз не искам да играя на любов с теб. Искам искреност, искам да живея в истина, в която не се замислям каква да бъда, за да не те отблъсна, да не избягаш. Искам да не мисля какво да направя, за да те задържа, да те впечатля.
Искам да живея в теб, да те усещам. Да ме усещаш. Да те допусна да влезеш в цялото ми същество и да останеш там. Да пулсираме заедно. Да мълчим, да говорим, да споделяме, да се смеем, да се целуваме, да се прегръщаме. Да бъдем първо аз и ти, след това света. Да оставим всичко, което е било, което е можело да стане, което никога не е било и да живеем сега - в цяло. Такива, каквито сме.
Любовта няма нужда от условия, от обяснения. Тя просто е - без съмнение Е.
Автор: Силвия Крумова, Silvia Amica
