Романтиката, като всичко, се променя през десетилетията. И неусетно излиня и изтъпя. Нейните най-велики агенти Ленърд Коен и Том Уейтс вече изглеждат като далечни призраци, които са само за сектата на просветените. Коен казваше, че в любовта изчезваме - In love we disappear и че любовта не е марш на победата, a Том Уейтс пееше за това как хвърля надеждите си в това да не се влюби точно в нея точно тази вечер и винаги ставаше обратното. Тези двамата знаеха какво е романтика и че тя идва от сигурно най-известното трагично положение в думите на Коен - че във всички нас има пукнатини - за да може през тях да премине светлината.
Нека кажем: това е отдавна декласирано и неработещо. Новата романтика няма онзи трагичен вкус на провала, не се протяга към онези горчиво сантиментални пропадания, които старите бардове бяха овладели до съвършенство. Новата романтика е билет за двама за изтъкан от клишета филм и изтъкана от клишета вечеря на свещи. Някой реши, че романтиката е в безкрайно и отегчително имитиране на няколко посредствени образци, които по неведоми сили са натрупали обществен престиж.
Романтиката е опакована, приготвена, притоплена, таргетирана, промоционална, с 25 % отстъпка, СПА уикенд, самолетен билет, повод за серия снимки в Instagram и тагвания. Романтиката е онова, което твоят приятел е направил, което приятелят на най-добрата ти приятелка не е направил, но скоро ще направи, понеже твоят приятел го е направил.
Гигантски преструвки. Майната им на фонтаните на Рим и на уикенда в Гърция. Все тая, ако нищо не е помръднало отвътре. Романтиката е опит да се допиташ до самия нерв на мига, да си позволиш лично изстъпление, да освободиш някой друг демон и да проговориш така, че да се изненадваш от собствените си думи, да отекват странно и непонятно в главата ти, сякаш ги говори друга фигура, а не ти. Ето нещо за финал. От старите майстори:
"…Сега всичко у мен е спряло. Вие сама знаете какво ме е погълнало. Нито една човешка мисъл няма в главата ми. Аз отдавна вече не знам какво става по света, нито в Русия, нито тук. Минах през Дрезден и не помня какъв беше Дрезден. Понеже нямам никаква надежда и във вашите очи съм нула, затуй говоря направо: навред аз виждам само вас, а останалото ми е безразлично. За какво и как ви обичам – не знам. Знаете ли, че вие може би съвсем не сте хубава? Представете си, аз дори не знам хубава ли сте вие, или не. Вашето сърце навярно не е добро; умът ви е неблагороден; това е много възможно. Гневите се? Какво ме интересува вашият гняв? Знаете ли вие едно невероятно нещо: аз ви обичам всеки ден все повече, а това е почти невъзможно!"
Достоевски.
